Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Някакви признаци, че е римска? — попита Съмър отдолу.

— Разбира се, че е римска.

Съмър замръзна. И то не толкова, защото гласът не беше на баща й, а защото беше абсолютно спокоен, дори нехаен.

Обърна се и видя от мрака да се появява Ридли Банистър с мокри до гърдите дрехи. Носеше малка видеокамера, която озаряваше пещерата с неясна синя светлина.

— О, виж ти кой дошъл! Прочутият археолог Ридли Банистър, който се представя за Бейкър — с презрение каза Съмър. — Днес носите ли си револвера?

— О, не. Всъщност това беше револверът на фелдмаршал Кичънър. Трябва да ви разочаровам, но беше празен и съвсем безопасен. — Той вдигна видеокамерата, за да я види. — Приятно ми е да ви видя отново, госпожице Пит. А сега, бъдете добра да се дръпнете, за да продължа да документирам откритието си.

— Вашето откритие? — попита тя и кръвта й кипна. — Та ти, лъжлива свиньо, не си открил нищо.

— Вече е мое. Не знам дали знаете, но съм в отлични отношения с директора на Кипърския археологически институт. Вече подписах договор за филм и книга, в случай че намеря галерата, за което така любезно ми помогнахте. Ще се погрижа да отдам дължимото и на вашия принос.

Вдигна камерата до окото си и започна да снима галерата.

— Между другото, още ли е на борда описаният в Описа товар? — попита небрежно.

Насочи камерата към повредения нос и не видя, че Съмър се втурва към него. Тя грабна камерата от ръцете му и я разби в скалите. Обективът се пръсна с хрущене, но синкавата светлина от диодната лампа продължи да залива пещерата.

В първия момент Банистър се изненада, после се ядоса, хвана Съмър за яката и я раздруса. Малката Пит, която тренираше джудо, точно се готвеше да му приложи контрахватка, когато я оглуши силен трясък. Ехото от краткия откос още кънтеше в ушите й, когато усети пръстите на Банистър да губят силата си. Археологът я изгледа нещастно и бавно се свлече на земята. Съмър погледна надолу и видя, че на камуфлажните му панталони избиват кървави петна.

Съмър се обърна и видя трима мъже. Дори в сумрака видя, че са араби. Най-високият стоеше в средата, късият автомат „Узи“ в ръцете му още димеше.

Той бавно пристъпи напред, държеше я на прицел.

— Значи — каза Закар — все пак намерихте съкровището?

Тримата араби се приближаваха. В краката й Банистър притискаше раните си и пъшкаше.

— Гузман ще е доволен — каза Закар на арабски на единия си другар — брадатия стрелец от нападението срещу Купола на скалата.

— Какво ще ги правим? — попита брадатият, след като насочи тънко диодно фенерче към Съмър и лежащия на земята Банистър.

— Убий ги и хвърли труповете в морето, Салаам — каза Закар спокойно и поглади с ръка корпуса на галерата.

Тъй като разбра какво си казаха арабите, Банистър запълзя на четири крака, като ръмжеше от болка, и се скри зад Съмър. Салаам не му обърна внимание, пристъпи към нея и насочи пистолет в главата й.

— Бягай!

Викът на Пит проехтя от палубата на галерата и изненада тримата нападатели. Съмър видя как очите на Салаам се стрелнаха към кораба и се изпълниха с ужас.

Във въздуха изсвири пилум — римско метателно копие. Салаам не успя дори да помръдне, преди острият като бръснач връх да го прониже в гърдите. Умело изработеното оръжие проби напълно торса и се показа от кръста на арабина. Смаяният Салаам избълва фонтан кръв и се строполи мъртъв.

Още докато Салаам падаше, Съмър започна да пресмята възможностите си. Можеше или да плонжира за пистолета на мазния арабин, или да побегне и да се хвърли в морето, или да се опита да се качи на кораба при баща си. Адреналинът вече се беше излял във вените й и крещеше за отговор от страна на мозъка. Обаче Съмър се остави на логиката, преди да предприеме каквото и да било. Бързо прецени, че пистолетът не би могъл да се сравни с автомата на Закар. И макар сърцето й да й диктуваше да се втурне при баща си, разумът й подсказа, че водата е много по-близо.

Потиснала емоционалните си подтици, тя направи крачка надясно и скочи. Трясъкът от изстрелите вече ехтеше в пещерата, когато ръцете й разсякоха повърхността на водата и тялото й ги последва.

Тя инстинктивно заплува, оставяйки се на лекото течение, което я понесе към изхода на пещерата. Беше добър плувец, а адреналинът й даваше допълнителни сили, така че се гмурна още надолу, докато не докосна с ръка дъното на пет метра дълбочина. Водата беше черна като мастило, затова се остави течението да я води, като от време на време докосваше скалите на канала.