Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Предполагам, че научихме всичко, което можехме да научим тук — каза той. — Между другото, обади ли ти се Ридли Банистър?

— Ридли кой? — попита тя, докато слизаха по стълбата към паркинга.

— Ридли Банистър. Английски археолог. Каза, че те познава.

Тя го погледна неразбиращо, затова Дърк й описа срещата в манастира.

— Не го видях — каза тя накрая, но изведнъж едно подозрение се появи в главата й. — Как изглежда?

— Слаб, среден на ръст, пясъчноруса коса. Предполагам, че жените сигурно го харесват.

Съмър замръзна.

— Забеляза ли дали носи пръстен?

Дърк се замисли за момент.

— Да, мисля, че носи. На десния безименен пръст. Забелязах го, когато се здрависахме. Тежък златен пръстен е много странна форма. Прилича на средновековен.

Лицето на Съмър стана червено от гняв.

— Това е копелето, което открадна Описа от мен и Джули, като ни заплаши с оръжие. Каза, че се казва Бейкър.

— Той е известен и уважаван археолог — усъмни се Дърк.

— Уважаван? — изсъска Съмър. — Обзалагам се, че и той търси галерата.

— Един от монасите спомена, че пишел книга за Елена.

Когато стигнаха до автомобила, Съмър вече кипеше от яд. Споменът как този тип задига Описа от мазето в къщата на Кичънър още повече усилваше яростта й, което се отрази и на шофирането й. Когато излезе на главния път, изобщо не й мина през ум, че причината за нейния гняв седи в кола, която ги следи.

Когато стигнаха предградията на Лимасол, малко се успокои. А щом се озоваха на търговското пристанище, дори се окуражи.

— Щом Банистър е тук, значи галерата наистина съществува — каза на брат си.

— Поне е сигурно, че още не я е намерил — добави той.

Съмър кимна доволно. Кой знае, може наистина да бяха по-близо, отколкото си мислеха.

— Вече отплуваме? — учуди се Съмър, която стоеше на мостика на „Изследовател“ и наблюдаваше как двама моряци издърпват и навиват предното въже. Беше минало по-малко от час, откакто корабът застана на лимасолския кей и двамата с Дърк се качиха на борда.

Пит — стоеше до щурвала и отпиваше от голяма чаша кафе — обясни:

— Трябва да заобиколим откъм западната страна полуостров Акротири, за да не загубим връзка с АППС-то на Руди.

— Мислех, че правите координатната мрежа със сонара на буксир?

— Използвахме го, но Руди пренастрои АППС за странично сканиране, затова сега използваме него. В момента прави голяма координатна мрежа източно от Писури. С „Изследовател“ ще покрием западната част и така ще обработим два пъти по-голяма площ.

— Ясно. Колко време ще остане под вода?

— Още осемнайсет часа. Това ще ни даде възможност и ние да свършим доста работа, преди да го приберем.

— Татко, съжалявам, че не можахме да намерим по-сигурни данни, на които да стъпим.

— Стенописът в манастира, изглежда, потвърждава, че потъналият пред Писури кораб е бил пиратски. Ако галерата съществува, шансовете ни да я намерим съвсем не са малки.

„Егейски изследовател“ бързо заобиколи късия полуостров Акротири и пое курс на северозапад към Писури на около двайсет мили по крайбрежието. Сензорите скоро установиха връзка с преобразувателите на два буя, които препредаваха данните от АППС, което се плъзгаше над морското дъно на дълбочина шейсет метра. Докато Гън и Джордино преглеждаха резултатите от работата му, Пит спусна плаващия ДУС от кърмата на „Изследовател“ и си подели вахтата по следене на данните с Дърк и Съмър.

На следващата сутрин в девет Съмър се появи на мостика е чаша горещо кафе, за да смени баща си.

— Нещо ново?

— За съжаление не — отговори Пит, стана и се протегна. — Все същите скали и пясък, които гледах цяла нощ. Като изключим останките на някаква потънала рибарска гемия, която забеляза Дърк, няма нищичко.

— Току-що говорих с Ал — каза тя, докато сядаше на мястото на баща си. — Каза, че резултатите им е АППС са подобни.

— Почти сме на края на тази координатна мрежа — отбеляза Пит. — Дали да продължим в западна посока?

Съмър се усмихна.

— Когато става дума за откриване на корабни останки, зная, че не трябва да се съмнявам в инстинктите ти.

— Е, тогава продължаваме на запад — отговори той и й намигна.

Капитан Кенфийлд остави за малко щурвала, разгъна на масата местната морска карта и попита:

— Къде точно да сложим началото на следващата координатна мрежа?

— Просто ще разширим сегашната, като се доближим колкото може повече до брега. Нека се спуснем още две мили западно ето до тази точка. — И Пит посочи един малък нос.