Клайв Къслър - Изгубената империя

Към полунощ, след пет-шест безплодни телефонни обаждания, най-сетне намериха местен пилот, който се съгласи на другата сутрин да ги откара до остров Мафия от пистата Рас Кутани в покрайнините на Дар ес Салаам. От там ги чакаше половин ден пътуване с лодка на север до остров Сукути — детайл, който оставиха в умелите логистични ръце на Селма.

Това беше Африка и двамата Фарго добре го знаеха. И преди бяха чували израза „африканска миля“, но сега за първи път видяха на практика какво означава той. Петдесет километровата разходка покрай брега се бе превърнала в сложна двеста и четирийсет километрова експедиция.

Трябваше да убият някъде една нощ и Сам изпълни обещанието си, като нае президентския апартамент в „Мьовенпик Роял Палм“ с гледка към океана. Прекараха следобеда в спацентъра, а после вечеряха в „Л’Оливето“, италианския ресторант на хотела.

— Имам чувството, че от месеци не сме стъпвали в цивилизацията — каза Реми.

— Не изглеждаш така — отбеляза Сам. Вечно изобретателната Реми беше открила в бутика на хотела семпла, но елегантна „малка черна рокля“ на Зак Позен.

— Благодаря.

Келнерът се приближи и Сам даде поръчката. После се обърна към Реми:

— Видях те, че четеш биографията на Блейлок в спацентъра. Някакви прозрения?

— Върви бавно. Засега мога да кажа само, че не е писана от Блейлок. Освен ако не е говорел доста зле английски. Подозирам, че е дело на Мортън. Но от какви източници е черпил информация, не знам. Едно от нещата, които ми направиха впечатление, е, че не се споменава нищо за живота му, преди да дойде в Африка. Всичко започва от деня, в който се появява в Багамойо. Няма никакви детайли за личния му живот до онзи момент.

— Интересно? А как е показалецът?

Реми сви рамене.

— Както може да се очаква. Сигурна съм, че Селма, Пийт и Уенди ще имат повече късмет с него. Все пак проверих дали някъде се споменава за „Офелия“, но не би.

— Странно. Ако си е направил труда да изпише всички йероглифи по камбаната, би трябвало поне да спомене за това. Изглежда като човек, който се опитва да скрие някаква тайна.

— Голяма тайна. Толкова голяма, че мексиканското правителство да убива хора вече седем години заради нея.

Автобусът на летището ги остави на Рас Кутани малко след зазоряване. С изключение на няколкото служители, които се суетяха в утринната мъгла, пистата беше тиха и пуста. Когато автобусът си тръгна, към тях се приближи мъж, облечен в сафари каки панталони, високи обувки и бейзболна шапка със знака на американските военни рейнджъри. Имаше късо подстригана черна коса и гъсти мустаци.

— Ед Мичъл — представи се той без предисловия.

— Сам и Реми Фарго — отвърна Сам. — Вие сте американец.

— Донякъде. Бивш, ако може така да се каже. Това ли е всичко? — попита той, като кимна към раниците им.

Двамата бяха оставили по-голямата част от багажа си при Вутоло, стар приятел и портиер в „Мьовенпик“.

— Това е.

— Добре. Ако сте готови, и аз съм готов.

Мичъл се обърна и закрачи. Сам и Реми го последваха до здравата, но доста очукана „Буш Еър Чесна 182“. Мичъл натовари багажа им, закопча ги на задната седалка и направи предстартова проверка. Пет минути след пристигането си на пистата вече летяха на юг.

След малко чуха гласа на Мичъл в слушалките.

— Ще се гмуркате, а?

— Моля? — не разбра Реми.

— Предполагам, че затова отивате на Мафия.

— А, да.

— Откога сте в Африка, мистър Мичъл? — попита Сам.

— Казвайте ми Ед. От около двайсет и две години. Дойдох през осемдесет и осма, за да монтирам едни радари. Влюбих се в това място и реших да остана. Бях летял със „Спад“ и „Хюи“ във Виетнам, така че тази професия добре ми пасна. Направих си фирма и останалото е история.

— Звучи познато — каза Реми.

— Кое?

— Влюбването в Африка.

— Да, има склонност да ти влезе под кожата. През няколко години си ходя до Щатите да се видя с приятели, но в крайна сметка винаги се връщам по-рано от предвиденото. — Мичъл се засмя за първи път. — Явно съм безнадеждно пристрастен.

— Какво знаете за остров Сукути? — попита Сам.

— Чудесно място за гмуркане. Свадлив собственик. Един тип на име Амбонисие Окафор. Там ли мислите да ходите?

— Просто ни хрумна.

— Можем да прелетим над него. Може да е купил острова, но не и въздуха над него. Ще ни отнеме петнайсетина минути.

Мичъл пренастрои курса и след няколко минути видяха острова в левия илюминатор.

— Сукути е част от архипелага Мафия, а според някои принадлежат на Веригата на подправките, заедно със Занзибар — обясни Мичъл. — Има Голям и Малък Сукути. Големият е разположен на север, а малкият — на юг. Виждате ли малкия канал помежду им? Понеже няма и двайсет метра широчина, официално се смятат за едно. Общата им площ е тринайсет квадратни километра. Виждате ли другия остров ей там, шест километра на юг? Това е Северен Фанджове.