Клайв Къслър - Изгубената империя

— Бива си го, нали? Повече от вашия суахили, а?

— Няма две мнения — съгласи се Сам. — Една наша приятелка трябва да ви се е обадила да резервира лодка.

— Мис Селма — кимна Бузиба. — Вчера. Лодката ви е готова. Четиристотин долара.

— На ден?

— Ъ?

Ед каза нещо на суахили и Бузиба отговори.

— За четиристотин ви я продава — обясни Ед на Сам и Реми. — Отказал се от риболова миналата година и от тогава насам се опитва да я продаде. Барът му носи достатъчно пари.

Сам и Реми се спогледаха.

— Вероятно ще платите същото за двудневен наем от когото и да било тук — добави Ед.

— Добре, нека я видим — рече Сам.

Четиримата слязоха на брега, където ги чакаше петметровият морскосин дхоу, закрепен на пет-шест V-образни дърводелски магарета. На пясъка до него седяха две малки момченца. Едното стържеше, другото боядисваше.

— Вижте. Огледайте — покани ги Бузиба.

Сам и Реми обиколиха лодката, за да потърсят загнило и други повреди. Сам провери сглобките с швейцарското си ножче, а Реми почукваше дъските. После Сам се приближи до кърмата и се качи по подпряната на нея стълбичка. След две минути се върна и рече:

— По платната има гнило.

— Ъ? — пак не разбра Бузиба. Ед му преведе, изслуша отговора и се обърна към Сам. — Ще ви даде нови срещу петдесет долара.

— Как е кабината? — попита Реми.

— Съвършено уютна. Не е „Мьовенпик“ 9 9 Международна швейцарска верига хотели и курорти. — Бел.ред. , но и по-лоши сме виждали.

— А моторът?

— Стар, но добре поддържан. Предполагам, че развива шест — седем възела.

Реми се приближи до щурца и огледа перката.

— Обзалагам се, че има нужда от нови лагери.

Ед преведе, изслуша и предаде:

— Казва, че за още петдесет ще ги ремонтира. След два часа ще бъде готова.

— За двайсет и пет. Да ми даде материали и инструменти, аз сам ще си го направя.

Бузиба издаде долната си устна и вирна замислено брадичка.

— Петдесет. Ще добавя вода за пиене и храна за два дни.

— Три дни — намеси се Реми.

Бузиба пак помисли и сви рамене:

— Три да бъдат.

Индийски океан

— Добре, изгаси — извика Сам.

Реми завъртя ключа и моторите замлъкнаха. Сам вдигна платната и двамата притаиха дъх за секунда, докато платът улови въздуха и се изпъне. Носът на дхоу леко се вирна и той се понесе напред. Олюлявайки се, Сам се върна на кърмата и се отпусна до Реми.

— Излетяхме — рече той.

— Да се надяваме, че след малко няма да предаваме „Хюстън, имаме проблем“ — усмихна се Реми и му подаде бутилка вода.

Пладне отмина, а се намираха едва на около осем километра северно от Мафия. Сутринта зоркото око на Реми бе видяло проблемите с оста на перката, но едва когато Сам я разглоби, разбраха колко трудно ще я ремонтират. Докато Реми надзираваше момчетата, които приключиха с боядисването и подмяната на платната, Сам и Ед запретнаха ръкави под един импровизиран сенник от чаршаф.

Когато свършиха, Бузиба и още десетина момчета пренесоха лодката до водата, където изпробваха двигателя и направиха пробна обиколка в залива. След час дхоу беше натоварен с вода и провизии. Сам и Реми махнаха на Бузиба и Ед и потеглиха.

— Колко ни остава? — попита Реми. Сам стана, извади картата, която бяха намерили в кабината, и я разтвори върху скута си. Погледна джипиеса и отбеляза позицията им.

— Шейсет и пет километра — каза той. — Движим се с пет възела… ако не спираме, ще стигнем малко след полунощ. Другата възможност е да спрем някъде и да подремнем, а сутринта да тръгнем много рано, за да стигнем горе-долу по зазоряване. Виждам един безименен остров на около двайсет километра южно от Фанджове.

— Аз гласувам за втория вариант. Иначе без радар само си търсим белята.

— Съгласен съм. Бездруго няма да видим нищо от Сукути, докато не се развидели.

Плаваха още пет часа на север, като последния час уловиха попътен вятър и намериха острова, точно когато горният край на слънцето се скриваше зад хоризонта. Сам вкара лодката в малко заливче и пусна котва. Реми влезе в кабината и след малко излезе оттам с лампа, газов котлон и две консерви.

— Какво ще желаете, капитане — печен боб или печен боб с наденички?

Сам сви устни.

— Колко много избори. Предлагам да отпразнуваме факта, че не се удавихме, и да изядем и двете.

— Чудесна преценка. А за десерт: прясно манго.

Изненадващо удобната двойна койка, заедно със соления въздух и нежното поклащане на дхоу, скоро ги унесе в дълбок, спокоен сън. В четири часа часовникът на Сам иззвъня. Станаха, закусиха с останалото манго и силно кафе, след което вдигнаха котвата и отново поеха на път.