Клайв Къслър - Изгубената империя

— Трябва такси? — попита единият и без да чака отговор, махна с ръка и свирна. Едно сиво, леко ръждясало пежо, спряло на обръщалото до входа за летището, заръмжа.

— Благодаря, но ще откажем — каза Сам. — Сами ще осигурим транспорта си.

Служителят го погледна озадачено, без да сваля ръката си.

Сам посочи пежото и поклати отрицателно глава:

— La asante. — „Не, благодаря“.

Служителят сви рамене, махна на шофьора да не идва и каза:

— Sawa. — „Добре“. После двамата с партньора му се върнаха под сянката на баобаба.

— Защо беше това? — неразбиращо попита Реми.

— Тези са в комбина. В най-добрия случай ще отнесем тлъста сметка, в най-лошия ще ни закарат на някоя пуста алея, за да ни оберат.

Реми се усмихна.

— Сам Фарго, къде отиде доверието ти в човека?

— Точно в момента е на същото място като портфейла ми — добре скрито.

Остров Мафия било не само популярно място за гмуркане, но и център на танзанийския черен пазар. Когато Сам й обясни всичко това, Реми се възхити:

— Същински исторически извор. Откъде научи пък това?

— Свалих си на айфона базата данни със „Световни факти“ на ЦРУ. Много е удобно. Хайде, ще повървим. Не е далеч.

— А какво гарантира, че няма да ни оберат на улицата?

Сам повдигна крайчето на ризата си, за да й покаже дръжката на пистолета на Яотъл.

Реми се усмихна и поклати глава.

— Само спокойно, каубой. Без стрелби като в спагети-уестърн.

Според картата пистата делеше най-големия град на острова, Килиндони, на северна и южна част, като първата бе разположена откъм вътрешността, а втората — откъм брега. Там щяха да намерят доковете и лодката, наета от Селма. Нямаше още осем сутринта, но слънцето грееше силно в ясното небе и само няколко минути след като напуснаха пистата, и двамата вече плуваха в пот. Усещаха как на всяка стъпка ги следят очи, много от тях — на любопитни деца, които вървяха успоредно на пътя им, махаха им и се усмихваха срамежливо на белите чужденци, дошли в тяхното село.

След двайсет минути по твърдия черен път, покрай който се редяха ламаринени, тухлени и картонени бараки, най-сетне стигнаха до плажа. По дюните се виждаха разнебитени навеси и складове за лодки, а навътре между вълните стърчаха дузина дървени докове. В залива се наброяваха трийсет — четирийсет лодки, от моторници на няколко десетки години до скифове и дхоу, с платна и двигатели. На брега работеха групички мъже и момчета, кърпеха мрежи, стържеха корпуси, чистеха риба.

— Липсва ми андреялът — промърмори Реми.

— При положение, че си има дупка от граната в средата на палубата, вече си е наш — успокои я Сам. — Можем дори да го извадим от дъното. За спомен. — Той се обърна и огледа постройките по дюната. — Търсим „Червената птичка“.

— Ето там — каза Реми, като посочи една сламена колиба на петдесетина метра надолу по брега, пред която стоеше голяма шперплатова табела метър на два с изрисувана яркочервена гарга.

Когато се приближиха до дървените стъпала, четирима мъже прекъснаха оживения си разговор и вдигнаха поглед към тях.

— Добро утро — поздрави Сам. — Търсим Бузиба.

Последва продължително десетсекундно мълчание.

— Unazungumza kiingereza? — „Говорите ли английски?“, попита Реми, но не получи отговор.

Следващите две минути Сам и Реми използваха всичките си оскъдни познания по суахили, за да завържат диалог, но без резултат.

— Бузиба, не се дръж като кретен — чу се един глас зад гърба им.

Обърнаха се и видяха ухиления Ед Мичъл с по една бира във всяка ръка.

— Следиш ли ни? — попита Сам.

— Може и така да се каже. Вероятно сме единствените трима американци на този остров в момента. Реших, че малко солидарност няма да попречи. Познавам един дърт Бузиба тук — каза той, като кимна към сивокосия мъж на най-горното стъпало. — И говори английски. Прави се, че не може — така се пазари. Ед излая нещо на суахили. Другите трима мъже станаха и се прибраха в бара.

— Бъди джентълмен, Бузиба — каза Ед, — това са мои приятели.

Киселото изражение на стареца изчезна и на лицето му се разля широка усмивка.

— Приятелите на мистър Ед са и мои приятели — рече той.

— Казах ти да не ме наричаш така. — После Ед се обърна към Сам и Реми. — Гледа повторенията на онова телевизионно шоу 8 8 Г-н Ед е говорещ кон от популярен шейсетарски американски сериал. — Бел.ред. . Забавно му е да ме сравнява с говорещ кон.

— Английският ви е много добър — каза Реми, обръщайки се към Бузиба.