Клайв Къслър - Изгубената империя

Сам стана и огледа под масите наоколо.

— Има кабели за свързване с мрежата — каза той и потърси управителката. След две минути се върна с кабел, който включи в лаптопа и в най-близката точка. — С набиране е, но ще свърши работа.

— Пратих ги — каза Селма по телефона.

Снимките се зареждаха четири минути. Реми ги подреди на екрана. Няколко минути въртяха изображенията, увеличаваха ги и си играха с цветовете, докато окончателно се убедиха.

— Корабът е същият — каза Реми.

— Да, „Офелия“ на Блейлок, „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“ са един и същи кораб — съгласи се Сам. — Въпросът е кога се е появил Блейлок и защо липсват каквито и да било сведения по въпроса?

— Очевидно Ривера и приятелчетата му се интересуват от нашата камбана. Но дали от самата камбана или кораба, или корабите, на които някога е принадлежала?

— Има само един начин да разберем — каза Сам. — Трябва да си я откраднем обратно, преди Ривера да я е унищожил или изгубил.

Веднага разбраха, че като много други неща в работата им, и това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Сам порови в раницата си и намери бинокъл. Изправи се и погледна през прозореца. След трийсет секунди свали бинокъла.

— Все още плават на юг. Скоро ще се скрият зад Пингве Пойнт. Явно не бързат за никъде.

— Знаят, че вече не сме заплаха.

— Никога не се знае — ухили се Сам.

Извади телефона си и набра Руб Хейуд.

— Сам, тъкмо щях да ти звъня — рече Руб.

— Чудесно. Надявам се да сме на една вълна.

— Имам информация за яхтата „Нджива“.

— Жив да си!

— Принадлежи на един тип на име Амбонисие Окафор. Един от десетте най-богати мъже в страната. За който и експортен бизнес да се сетиш, той ще има голям дял акции в него: кашу, тютюн, кафе, памук, агава, скъпоценни камъни, минерали…

— Как главорез като Ривера се е свързал с човек като Окафор?

— Трудно е да се каже, но поразрових тук-там. През последните пет години мексиканското правителство рязко е увеличило вноса на стоки от Танзания, предимно от компании на Окафор. Това ми говори, че Ривера има силни приятели в Мексико Сити. Сам, не си се изправил срещу шепа наемници, а срещу цяло правителство и влиятелен танзанийски милионер.

— Вярвай ни, че няма да го забравим, но в момента искаме само да си върнем камбаната…

— Какво значи това?

— Откраднаха ни я. Искаме само да си я вземем обратно и да се приберем у дома.

— Лесно е да се каже.

— Знаем. Какво друго можеш да ни кажеш за „Нджива“?

— Тя е едната от двете яхти на Окафор. Домува на остров Сукути, на петдесетина километра по въздух на юг от Дар ес Салаам. Окафор има вила там. Целият остров е негов.

— Нищо чудно.

През годините Сам и Реми бяха установили, че една от най-често срещаните черти на мегаломаните милионери е отвращението им да си съжителстват с „немитите маси“.

Собственият остров беше изключително ефективен начин да се разграничиш от тях.

— Май е по-добре да не питам какво възнамерявате да правите? — каза Руб.

— Вероятно.

— Добре, но няма да ви спестя едно „Внимавайте“.

— Ще ти се обадим при първа възможност.

Сам затвори и преразказа разговора на Реми. Тя се замисли за няколко секунди и рече:

— Няма да ни навреди да проверим. При едно условие.

— Казвай.

— Благоразумието да надделее над дързостта. Ако видим, че не е лъжица за нашата уста…

— Ще се оттеглим.

— Естествено, трябва да предположим, че яхтата пътува към Сукути.

Сам кимна.

— Ако не, вероятно сме извън играта. В противен случай трябва да побързаме да си вземем камбаната, преди да са й направили нещо.

Танзания

Когато Сам и Реми се сблъскаха с танзанийската география, пренебрежимата преднина на „Нджива“ бързо започна да им изглежда непреодолима. Макар пътуването покрай брега и между населените места да беше сравнително лесно, осъзнаваха, че карането извън утъпкания път ще бъде същински кошмар. Единственият път на юг от Дар ес Салаам беше В2, който преминаваше през цяла южна Танзания, без да се приближава на повече от петнайсетина километра от брега, докато достигне село Соманга, на около сто и петдесет километра южно от остров Сукути. Като разбраха, че нито могат да достигнат целта си по пътя, нито да изпреварят „Нджива“, те се пренастроиха. Тъй като Ривера явно имаше силни приятели на своя страна, решиха да се подсигурят, вслушвайки се в гласа на параноята. Ако мексиканецът играеше според най-лошия сценарий в главата си, би предположил, че ще го последват от Занзибар или Дар ес Салаам, и познавайки възможностите на пътя, би очаквал да пристигнат с лодка.