Клайв Къслър - Изгубената империя

— Наистина сме развълнувани — отвърна Реми. — Явно Уинстън Блейлок е посветил немалка част от живота си в търсене на някакво съкровище и ако не грешим, то е нещо, което Ривера и шефът му не искат да намерим. Блейлок може да се окаже нашият Розетски камък 7 7 Древноегипетска каменна плоча, на която на три езика е изсечен указ на фараона Птолемей Пети. Понеже третият език е достъпният през 19-и век древногръцки, камъкът представлява ключ към разгадаването на древноегипетските йероглифи — постижение, обявено през 1822 г. от легендарния френски академик и изследовател Жан-Франсоа Шамполион. — Бел.ред. .

Сам зави към вилата и изведнъж скочи на спирачките. На стотина метра пред тях един човек пресече двора и изчезна в храстите.

— Селма, ще ти се обадим по-късно — каза Реми и затвори. — Това те ли са, Сам?

— Те са. Погледни. Камбаната я няма.

Вдясно пред тях човекът се измъкна от храстите и се затича към брега, където на кея до техния андреял го чакаше осемметров катер „Ринкер“. На по-малко от миля навътре стоеше закотвена яхтата „Нджива“. На палубата на катера се виждаха две фигури, а между тях — камбаната от „Офелия“.

— По дяволите! — измърмори Сам.

— Как са ни открили?

— Нямам представа. Дръж се.

Той натисна педала на газта. Гумите се зариха в прахта и ленд крузърът подскочи напред. Стрелката на скоростомера подмина осемдесет километра в час, а Сам завъртя рязко волана наляво, после надясно, насочвайки муцуната право към обраслия насип отстрани.

— О, боже… — Реми се подпря здраво на таблото и скри глава между ръцете си.

Насипът се издигна застрашително пред тях. Джипът се килна назад, предното стъкло се вдигна рязко към небето, после отново се устремиха напред, вече във въздуха. Двигателят ревеше, а гумите се въртяха свободно. Ленд крузърът се стовари на земята и по предното стъкло се посипа пясък. Сам натисна газта до ламарината. Моторът изстена, но след миг реагира и джипът отново се понесе напред, само че на половината скорост, защото гумите едва успяваха да зацепят по сухия пясък.

Тичащият почти беше стигнал до кея. Погледна през рамо, видя ленд крузъра и се спъна. Беше Яотъл.

— Май не е харесал гостоприемството ни — отбеляза Сам.

— Не бих могла да предположа защо.

Яотъл се изправи и пак се затича. Слезе по стъпалата на кея, взимайки по две наведнъж, и се втурна към катера, където Ривера и Ночтли му махаха с ръце да побърза.

Сам продължи напред, въртейки бързо кормилото в опит да попадне на по-твърда земя. Бяха на петдесет метра от кея. Яотъл стигна до края и скочи на катера. Трийсет метра. Ночтли седна на кормилото и от ауспуха заизлиза дим.

Ривера спокойно заобиколи задъхания Яотъл, потупа го по рамото и се качи на щурца. Погледна приближаващия джип и вдигна ръка, сякаш да им помаха.

— Кучи…

— В ръката му има нещо — каза Реми.

— Какво?

— Държи нещо, не виждам какво.

Сам скочи на спирачките. Ленд крузърът поднесе странично и спря. Сам включи на задна, готов да премести крака си от спирачката на газта.

Без да откъсва поглед от тях, Ривера се усмихна мрачно, вдигна и другата си ръка, издърпа предпазителя на гранатата, обърна се и я хвърли в андреяла. Ринкерът се изстреля от кея и потегли към „Нджива“, оставяйки след себе си бяла пяна.

Гранатата се взриви с глух тътен. Вдигна се фонтан от вода и дървени отломки, които се посипаха по кея. Андреялът бавно потъна сред облак от мехурчета.

След като измъкнаха джипа от пясъка и дюните и го върнаха обратно на пътя, двамата изгледаха как Ривера и хората му се приближават към яхтата. След броени минути „Нджива“ вдигна котва и отплава на юг покрай брега.

— Започнах да се привързвам към тази камбана — промърмори Сам.

— А знам, че не обичаш да губиш — каза Реми.

Сам поклати глава и тя добави:

— Аз също.

Сам се пресегна към жабката, извади от там пистолета и каза:

— Ей сега се връщам.

Слезе, отиде до вилата и се вмъкна вътре. След две минути излезе и даде знак на Реми, че всичко е наред. Тя се премести на шофьорското място и вкара тойотата по алеята.

— Преобърнали ли са всичко с главата надолу?

Сам поклати глава.

— Знам обаче как са ни намерили.

Заедно влязоха в гостната, където бяха държали Яотъл. Приближи се до таблата на леглото и й показа примката, с която бяха вързали лявата му китка. Беше оцветена в червеникаво кафяво. Останалите три примки бяха развързани.

— Това е кръв — каза Реми. — Здравата се е потрудил да се освободи.