Клайв Къслър - Изгубената империя

— Вложили сте много усилия — каза Реми. — Как… как сте се озовал тук? Да не би семейството ви да е познавало мистър Блейлок?

Мортън се усмихна за първи път, откак бяха влезли. При това с гордост.

— Моето семейство е Мбого Блейлок. Аз съм втори братовчед на правнука на Мбого.

— Простете, казвате, че сте роднина на Уинстън Блейлок? — с недоверие попита Сам.

— Разбира се. Не си ли личи?

Сам и Реми не знаеха какво да отговорят. Мортън се плесна по коляното и се разсмя:

— Хванахте се, а?

— Да, определено — усмихна се Сам.

— Значи не сте…

— Не, роднини сме. Разбира се, приликата не си личи. Ако искате, мога да ви покажа акта си за раждане.

Преди да кажат каквото и да било, Мортън извади документа от малка каса изпод масата. Разгъна го и го плъзна към тях. Сам и Реми се наведоха, разгледаха го и пак се изправиха.

— Удивително — промълви Реми. — Значи той се е оженил? За танзанийка?

— Тогава страната била известна като Танганайка — преди нашествието на германците. И не, не се оженил, но имал шест наложници и много деца. Това също го пише в книгата.

Сам и Реми се спогледаха озадачено.

— Какво е станало с него? — попита Сам.

— Никой не знае. През 1882 година просто изчезнал. Внукът му твърди, че е бил по следите на някакво съкровище.

— Какво съкровище?

— Тази тайна той не споделил с никого.

— Някои хора в града го наричат…

— Лудия, знам. Това не е обида. Думата не се превежда добре на английски. На суахили смисълът е по-скоро „човекът със свободен дух“. Дивият.

— Всички тези артефакти негови ли са били? — попита Реми.

— Да. Повечето е убил, направил или намерил със собствените си ръце. Други са подаръци. Предложете добра цена и аз ще си помисля.

— Не разбирам. Продавате вещите му?

— Нямам избор. Аз съм последният от потомците на Мбого. Поне тук. Двете ми деца живеят в Англия. Ходят на училище. А аз съм болен и не ми остава още много.

— Много съжалявам да го чуя — каза Сам. — Може ли да разгледаме?

— Разбира се. Ако имате въпроси, питайте.

Сам и Реми се отдалечиха.

— Мислиш ли, че всичко това е вярно? — прошепна тя. — Картината прилича ужасно много на Хемингуей.

— Защо не се обадиш на мис Килембе да я питаш?

Реми излезе навън. Върна се след пет минути и се приближи до Сам, който гледаше един бастун, закачен на стената.

— Казва, че всичко е достоверно. Музеят съществува от 1915 година. — Сам не отговори. Гледаше втренчено бастуна. — Сам? Чуваш ли ме? Кое е толкова интересно?

— Забелязваш ли нещо необичайно? — промърмори той.

Реми се вгледа по-внимателно.

— Не.

— Погледни главата… металната част със заобления край.

Реми отметна глава и присви очи.

— Това не е ли…?

Сам кимна.

— Чукало от камбана.

Погледаха го още десетина секунди, после Сам се обърна към Мортън и попита:

— Колко искате за всичко?

Занзибар

— Моля? — Селма не вярваше на ушите си. — Я повторете. Какво искате да пренесете дотук?

— Не целия музей, Селма, само съдържанието му — успокои я Реми, която се возеше на пътническата седалка на тойотата. — Всичко ще тежи общо около… Тя погледна към Сам, който каза:

— Двеста-триста килограма.

— Чух — въздъхна Селма. — С кого да…

— Името на собственика е Мортън Блейлок. Ще го настаним в „Мьовенпик Роял Палм“ в Дар ес Салаам, докато всичко се уреди. Днес следобеда ще бъде открита сметка на негово име в „Барклейс“. Преведи му трийсет хиляди долара от нашата бизнес сметка и още трийсет, когато стоката е готова и на път към теб.

— Шейсет хиляди долара? Платили сте му шейсет хиляди долара? Знаете ли колко прави това в танзанийски шилинги? Цяло състояние. Поне пазарихте ли се?

— Той искаше двайсет — отвърна Сам, — едва го уговорихме. Той умира, Селма, а има внуци, които трябва да ходят в колеж.

— На мен ми звучи като мошеник.

— Ние не мислим така — каза Реми.

— Бастунът е дълъг два метра, изработен от черно твърдо дърво, а в края му се намира бронзовото чукало от камбаната на „Офелия“.

— Днес да не ви е ден за шеги със Селма?

— Сама ще се убедиш — увери я Сам.

— Мортън ще го включи още в първата пратка. Ще ти пратим и един екземпляр от биографията на Блейлок с „Федерал Експрес“. Трябва ни да свършиш някое от чудесата си. Дисекцирай я, провери всички имена, места и описания… Знаеш какво да правиш.

— Не съм ви чувала толкова развълнувани, откак се обадихте от онази пещера в Алпите.