Клайв Къслър - Изгубената империя

— Още две неща. Мисис Фарго, бяхте права за онези имена. Наистина са нахуатълски, традиционни ацтекски имена. Изглежда напоследък има такава тенденция в Мексико Сити…

— Партията Мешика Теночка — довърши Реми вместо нея, но като видя обърканата физиономия на Сам, продължи. — Настоящият им президент е убернационалист, застъпник за времето отпреди испанската инвазия. Ацтекски имена, стара история в училищата, религиозни обреди, изкуство…

— Значи, за капак на всичко Ривера и приятелчетата му са политически фанатици — сухо добави Сам. — Точно каквото ни трябва.

— Има ли друго, Селма?

— Разгледах снимките на камбаната, които ми изпратихте. Предполагам, че сте забелязали чукалото?

— Искаш да кажеш, че липсва? Забелязахме.

Когато прекъснаха връзката, Сам се обърна към Реми.

— И така, към вестниците?

— Към вестниците — рече тя, кимайки.

Двамата Фарго вярваха в пирамидалната теория на проучванията: започваха от върха на пирамидата, от конкретиката, за да стигнат до основата, до общата част. Първите термини, които се опитаха да открият, бяха: „Офелия“, „потънал кораб“, „намерен“. Не се изненадаха да намерят само историите, разказани им от Селма. След това опитаха с „известен“, „потънал кораб“ и „Занзибар“ и отново получиха очакваните резултати: драматични разкази за „Глазгоу“, „Ел Маджиди“ — друг кораб на султана на Занзибар, изгубен в урагана през 1872 г., — и британския „Пегас“, потопен през 1914 г. след изненадващо нападение от германския крайцер „Кьонигсберг“.

Мис Килембе се върна с каничка кафе и две чаши, попита ги дали имат нужда от нещо и отново изчезна.

— Забравихме остров Чумбе, Сам — сети се Реми. — А предположихме, че именно интервюто ни за Би Би Си е довело Ривера.

— Права си. — Сам добави към досегашните думи „остров Чумбе“ и не получи нито един резултат. Опита отново с „гмуркане“, „артефакт“ и „откритие“. Разгледа набързо историите и спря. — Хм…

— Какво има?

— Вероятно нищо, но все пак е любопитно. Преди два месеца в Стоун Таун е била намерена убита британката Силви Радфорд. Наглед при опит за грабеж. Била дошла тук, за да се гмурка в околностите на Чумбе.

Чуй това: „Родителите на мис Радфорд разказват, че дъщеря им била много доволна от пътуването. Вече била открила няколко артефакта, в това число предмет, за който смятала, че е част от меч в римски стил“.

— Меч в римски стил — повтори Реми. — Интересно. Как мислиш, това нейни думи ли са или на журналиста?

— Не знам. Във всеки случай описанието е доста конкретно. Повечето хора биха казали просто „меч“.

Реми се наведе към екрана и записа името на репортера.

— Може да се споменава някъде в бележките.

Сам отново затрака нетърпеливо по клавиатурата. Вкара за търсене „южен“, „Занзибар“, „гмуркане“ и „смърт“, като зададе времеви диапазон на резултатите от последните десет години до днес. Излязоха десетки истории.

— Нека си ги поделим — предложи Реми, като вкара същите думи в своя компютър. — Да започнем от най-старите?

Сам кимна.

Сред резултатите от десетата до осмата година включително имаше четири смъртни случая. Независими свидетелски показания обаче потвърждаваха, че са били нещастни случаи — едно ухапване от акула, една злополука при гмуркане, две автомобилни катастрофи след употреба на алкохол.

— Виж тук — каза Реми, — преди седем години. Двама души, туристи-гмуркачи.

— Къде по-точно?

— Споменава се само югозападният бряг на Занзибар. Единият загинал в катастрофа, като виновният шофьор избягал. Другият паднал по някаква стълба в Стоун Таун. Няма алкохол, няма свидетели.

— Ами тук: преди шест години — прочете Сам от собствения си екран, — пак двама загинали. Единият се самоубил, другият се удавил. И пак няма свидетели.

Същото продължаваше и през следващите пет години: туристи, гмуркали се около и в близост до остров Чумбе, загинали при странни обстоятелства или грабежи.

— При мен са пет — каза Реми.

— И четири при мен.

Двамата се умълчаха.

— Трябва да е съвпадение, нали? — обади се Реми. Сам не отговори, само гледаше с празен поглед екрана. — Иначе какво излиза? Че Ривера и за когото там работи той убиват наред всички водолази, проявили интерес към остров Чумбе?

— Не, не може да е така. Тогава щеше да има стотици, ако не и хиляди жертви. Може би това са хората, които са съобщили за находките си. Или са ги занесли в местен магазин за идентифициране. Ако сме прави, трябва да има още нещо общо помежду им.