Клайв Къслър - Изгубената империя

— Той спомена ли за скрития надпис?

— Не. Това можеше да ни каже много. Още едно нещо, което опитният търсач би следвало да знае. Не го спомена, защото се е надявал ние да не сме го забелязали.

— Някакъв намек какво търсят, все пак?

— Само това, че е нещо, което корабът е превозвал. Някакво съкровище. Даже ни предложи възнаграждение.

— Колко мило от негова страна! И какъв е изводът?

— Ривера твърдеше, че има опит в търсенето на потънали кораби, което може да е вярно, а може и да не е. Каза още, че възложителите му активно издирват „Офелия“.

В света на търсачите на съкровища активното издирване означава тежки експедиции, свързани с много каляне и мокрене, разчертаване на участъци за претърсване, измервания с магнитометър, ровене в тиня и боклуци. А и по-сухите, но не по-малко трудоемки проучвания: разпитването на роднини, проучването на локациите, дългите часове в прашните библиотеки в търсене на най-дребната следа за местонахождението на целта.

— Ако Ривера се занимава с това отдавна, трябва да има публични записи, новини, разрешителни…

— И аз това си помислих. Ако ги намерим, ще добием по-ясна представа какво всъщност търсят тези хора.

Поседяха десетина минути на пейката, докато Ривера и партньорът му напуснат паркинга и игрището и демонстративно обиколят участъка. Сам и Реми им махнаха за довиждане.

След като се убедиха, че вече няма да се върнат, Сам и Реми се насочиха на изток към открития пазар, откъдето си купиха храна и други необходими неща. Докато вървяха между сергиите, се оглеждаха дали някой не ги следи. Като се увериха, че нямат опашка, тръгнаха към агенцията за коли под наем на три пресечки разстояние. Там ги чакаше „Тойота Ленд крузър“ от 2007-а, която си бяха запазили. След четирийсет минути отново си бяха във вилата в Уроа.

Докато вървяха по алеята към къщата, телефонът на Сам иззвъня. Реми пое торбата с покупки и влезе във вилата, а Сам провери кой е: Руб.

— Добро утро, Руб.

— Ранно, ранно утро. Как мина срещата?

— Добре. Хуру ти предава много поздрави.

— Добър човек е той. Предадохте ли му гостенина?

— Не още. — После му преразказа разговора си с Ривера. — Вече се обадихме на Селма. Тя работи върху информацията за потъналите кораби в района. Утре отиваме в университета да си напишем домашното.

— Знам, че се повтарям, но внимавайте, за бога. Поразрових се за този Ицли Ривера. Освен че е бивш военен, което ви е известно, бил е и в разузнаването. Пенсионирал се е преди около осем години и започнал частна практика. А ето го и интересното: според шефа на полицията в Мексико Сити, Ривера е бил задържан шест пъти от Policia Federal , но нито веднъж не е бил подвеждан под отговорност.

— За какво са го арестували?

— Грабежи, подкупи, изнудване, убийство, отвличане… и все на високо политическо ниво.

— С една дума, наемен главорез.

— Добре обучен военен главорез. Не го забравяй. Никой не може да разбере за кого работи.

— Как се е отървал от всички обвинения?

— По обичайния начин: оттегляне на свидетелите или поради промяна на мнението, или поради промяна във физическото състояние, като например внезапна и неочаквана смърт.

Сам се изхили.

— Да, Руб, схванах.

— Останалите са банални — недостатъчни улики, формалности и прочее.

— Явно има дебели връзки.

— Дебели връзки с фетиш към потънали кораби. Какво ще правите с камбаната?

— Още не сме решили. Истината е, че тя всъщност не ме интересува. Независимо дали търсят „Офелия“, или кораба със заличеното име, важното е, че ги притеснява мястото, на което сме я намерили… това и фактът, че не щем да се откажем.

— Може би не става дума за нещо, което търсят, а нещо, което не искат никой да намери — предположи Руб.

— Интересна мисъл.

— Тази работа с дарението… — продължи Руб. — Искал ви е двамата с Реми и камбаната на едно място. Защо иначе да не приеме и снимка? А ако търсят „Офелия“, защо не ви наемат? Всички знаят как работят Фарго: голям процент отива за благотворителност и нищо лично за вас. Сам, мисля, че тук въпросът не е да се намери нещо, а да се скрие.

Университетът в Дар ес Салаам

Главният кампус на университета се намираше на един хълм северозападно от центъра на града. Сам и Реми се бяха обадили предварително и когато стигнаха, директорът на библиотеката, Амида Килембе — красива чернокожа жена в папратово зелен костюм, — ги очакваше на стълбите.

— Добро утро, мистър и мисис Фарго. Добре дошли в нашата библиотека.