Клайв Къслър - Изгубената империя

— А после се е обадил на Ривера. Едно му признавам: има висок праг на болката. Трябва да е протъркал китката си до кост.

— Защо не ни устроиха засада?

— Не знам. Ривера не е глупак. Знаел е, че оръжието на Яотъл е у нас, и не е искал да привлече вниманието на полицията.

— Ние не сме им основната грижа. Получиха, каквото искаха. Без камбаната ние не разполагаме с нищо, освен една интересна история. Сам, какво толкова важно може да има в тази камбана, за бога?

Решиха да заложат на сигурността. Вилата вече не бе безопасно място за тях. Събраха малкото си вещи от там, върнаха се в джипа и подкараха към Чвака, малко градче на дванайсет километра на юг. Единственото, с което можеше да се похвали то, беше мистериозният Занзибарски институт по финансова администрация.

Намериха едно ресторантче с климатик и влязоха. Помолиха да ги настанят някъде на тихо, близо до аквариума.

Реми посочи през прозореца.

— Това не е ли…?

На две мили от брега се виждаше „Нджива“, която продължаваше да плава бавно на юг. Сам изруга под носа си и отпи от ледената вода.

— Е, какво мислиш? — настоя Реми.

Сам сви рамене.

— Не мога да преценя дали просто егото ми не е наранено от факта, че откраднаха нещо, с което се сдобихме с толкова усилия. А това не е сериозна причина отново да се наврем под дулата им.

— Не е само това. Знаем колко отчаяно държат другите да не научат за камбаната или кораба, на който е принадлежала. Най-вероятно са убивали за това. Или ще я унищожат, или ще я хвърлят много надълбоко, за да не може вече никой да я намери. Това е част от историята, а те ще се отнесат с нея като с боклук.

Телефонът на Сам иззвъня.

— Селма е — каза той и вдигна, като включи високоговорителя. Типично в неин стил, Селма започна без предисловия:

— Тази ваша камбана е наистина интересна находка.

— Беше — поправи я Сам. — Вече не е у нас.

После й обясни, но Реми се обади:

— Все пак ни кажи, Селма.

— С кое да започна — с интригуващите новини или с изумителните новини?

— С интригуващите.

— Уенди реши да приложи фотошопските си трикове и прекара снимките през някакви филтри или нещо подобно. Повечето неща, които каза, звучаха като на китайски. Изглежда, че под всички тези морски обрасляци има някакви надписи.

— Какви?

— Не сме сигурни. Има някаква символика. Някои думи са на суахили, други на немски, виждат се и пиктографи, но нито едно от тези неща не стига, за да открием смисъла. Както изглежда, по-голямата част от вътрешността на камбаната е покрита с тях.

— Добре, сега може да ни изумиш.

— Уенди успя да разгадае още няколко букви от надписа под „Офелия“. Освен първите две — „Ш“ и „Е“, както и последното „А“, тя разчете и две букви по средата — две „Н“, разделени с интервал.

Докато Селма говореше, Реми беше грабнала една салфетка и двамата със Сам дращеха по нея.

— Зададохме буквите и последователността в програма за анаграми и сравнихме резултатите с данните за потъналите кораби. Получи се…

— Шенандоа — довършиха Сам и Реми в хор.

Занзибар

Корабът на Конфедерацията „Шенандоа“ отдавна бе привлякъл интереса на Сам и Реми, но до момента не бяха намерили време да задълбаят в загадките около неговата сага. Сега като че ли съдбата им беше връчила бронзова покана под формата на корабна камбана.

„Шенандоа“, хиляда сто и шейсет тонен параход, бил произведен в корабостроителницата „Александър Стивън и синове“ в Ривър Клайд, Шотландия, през август 1863-а година под името „Сий Кинг“ — „Кралят на морето“. С желязната си конструкция, дървени части от тик и своя черен корпус, „Кралят“ бил напълно подходящ както за самостоятелно плаване, така и за помощен параход, и бил предназначен за превоз на товари по търговските пътища с Източна Азия. Но не му било писано да пренася чай.

Година по-късно, през септември 1864-а, „Кралят“ бил закупен инкогнито от агенти на Тайната служба на Конфедерацията и на осми октомври отплавал с пълен екипаж от търговски моряци уж за Бомбай. Девет дни по-късно обаче се срещнал с парахода „Лаурел“ близо до остров Мадейра, недалеч от африканския бряг. На борда на „Лаурел“ се намирали офицерите и ядрото на новия екипаж на „Краля на морето“, всички до един изпитани моряци — някои южняци, други симпатизиращи им британски поданици. Капитанът се казвал Джеймс Айръдел Уодъл, четирийсет и една годишен лейтенант от Северна Калифорния, завършил Американската военноморска академия.