Клайв Къслър - Изгубената империя

Бързо прехвърлили товара от оръжия, боеприпаси и провизии на „Краля“, чийто озадачен и разгневен екипаж получил възможност да избира: да се включи в новата експедиция при по-високо заплащане или да се прехвърли на „Лаурел“, който щял да ги закара до Тенерифе — остров от Канарския архипелаг близо до брега на Мароко. В крайна сметка Уодъл едва успял да събере половината от стандартния екипаж за новопроизведения боен кораб, маскиран като търговски. Въпреки това корабът напуснал Мадейра на двайсет и първи октомври, за да започне да унищожава и пленява кораби на Съюза, където срещне такива.

През есента на 1864-а и началото на зимата на 1865-а „Шенандоа“ прекосил Южния Атлантик, заобиколил нос Добра надежда и през Индийския океан стигнал до Австралия, унищожавайки и пленявайки търговски кораби, плаващи под флага на Съюза, преди да насочи вниманието си към китоловните райони на Съюза в Тихия океан. Отплавал на север от Нова Гвинея към Охотско и Берингово море.

През деветте месеца като военен кораб под флага на Конфедерацията, „Шенандоа“ станал причина за унищожаването на над тридесет вражески съда. На 2 август 1865 г., около четири месеца след капитулацията на Лий при Апоматокс, на „Шенандоа“ също узнали за края на войната благодарение на преминаващия британски барк „Баракуда“. Капитан Уодъл заповядал обезоръжаване и поел курс към Ливърпул, Англия, където се предал заедно с екипажа си през ноември същата година. Следващия март чрез посредници корабът бил продаден на Саид Маджид бин Саид ал-Бусаид, първия султан на Занзибар, който го кръстил на свое име — „Ел Маджиди“.

Именно тази част от историята на „Шенандоа“ привличаше интереса на Сам и Реми. Съществуваха три различни версии за края на „Ел Маджиди“. Според едната корабът потънал в Занзибарския канал малко след като бил повреден от урагана през 1872-а; според втората потънал шест месеца по-късно, докато го влачели на буксир към Бомбай, където трябвало да го ремонтират; а според третата се озовал на дъното през ноември 1879-а, след като се ударил в риф край остров Сокотра на връщане от Бомбай.

— Това повдига повече въпроси, отколкото дава отговори — каза Сам. — Като начало, Блейлок или някой друг го е прекръстил на „Офелия“?

— И защо е бил прекръстен? — додаде Реми. — И защо никъде няма информация за този кораб?

— А най-големият въпрос си остава защо изобщо намерихме камбаната.

— Какво имаш предвид?

— След като Уодъл се е предал, не следва ли корабът и всичко на него да стане собственост на Съюза?

— Включително камбаната.

— Включително камбаната — повтори Сам.

— Може би Съюзът го е продал на султана на Занзибар заедно с всичко по него.

— Възможно е. Но това е било през 1866 година. „Ел Маджиди“ е потънал едва шест или тринайсет години по-късно, в зависимост от историята. По дяволите, султанът го е кръстил на себе си. Не ми звучи като човек, който ще се радва на камбана с друго име на нея.

— Определено. Може би този, който е преоборудвал и ремонтирал кораба, просто е изхвърлил камбаната през борда. От бързане.

От двамата, Реми беше адвокат на дявола. Често успяваше да открие пробойни в мисленето им. Ако някоя теория оцелееше след „схватката“ с Реми, знаеха, че наистина са попаднали на нещо.

Сам помисли.

— Не е изключено, но се опитвам да се поставя на мястото на корабостроителя на султана. Вероятно не е бил безкрайно богат; имал е твърде много работа и твърде малка заплата. Естествено, султанът е настоявал корабът да отговаря на царските му изисквания, включително да има нова лъскава камбана. Какво би направил този майстор с петдесеткилограмовата бронзова камбана?

— Би я продал — обади се Селма.

— Нека разгледаме този вариант — съгласи се Реми. — Да допуснем, че по някое време на камбаната се е натъкнал самият Блейлок. Ако тя все още се е намирала на кораба, той или я е купил, или е откраднал кораба, а после е сменил името с „Офелия“. Ако камбаната е била изхвърлена, значи Блейлок я е извадил от водата, заличил е името „Шенандоа“ и е гравирал „Офелия“.

— За да прави после какво? Да си я гледа?

— Скицата в музея показва, че е възприемал този кораб като „Офелия“.

Сам щракна с пръсти.

— Прекаляваме с мисленето. Реми, включи си лаптопа. Селма, прати ни снимките на „Шенандоа“ и „Ел Маджиди“.

Докато чакаха, Сам включи фотоапарата си към лаптопа на Реми и тя отвори снимката на скицата на „Офелия“.

— Не улавям сигнала на безжичния интернет — каза Реми.