Клайв Къслър - Изгубената империя

— Дълбоко е. Дъното не се вижда.

— Какво мислиш да правиш?

— Искам да я разширя и да пропълзя долу, но вече е почти тъмно. Предлагам да си устроим лагер и да изчакаме утрото.

Спаха на пресекулки. Дремеха и си говореха, а въображението им рисуваше онова, което може би ги чакаше само на няколко метра от хамака. След като в пряк и преносен смисъл бяха изминали пътя на Уинстън Блейлок, Сам и Реми се чувстваха така, сякаш издирваха „Шенандоа“ от години.

Изчакаха слънчевите лъчи да пробият през короните на дърветата, закусиха набързо и се качиха обратно при дупката, оставена от пръчката на Реми, този път екипирани с десетметровото найлоново въже.

Реми върза единия край за най-близкото дърво, а в отсрещния Сам направи примка, пъхна се вътре и я стегна под мишниците си.

— Късмет — пожела му Реми.

Сам приклекна и започна внимателно да дупчи с тоягата си, събаряйки буци пръст и слепнала пепел в пустота долу. Постепенно отстъпваше назад, а дупката ставаше все по-широка. След пет минути можеше спокойно да влезе.

Сам стана и извика през рамо:

— Държиш ли ме?

Реми хвана по-здраво въжето, обра го и подпря крака на дънера.

— Държа те.

Сам подскочи на няколко сантиметра от земята. После подскочи още веднъж, този път малко по-високо. Спря и се огледа.

— Да виждаш някакви пукнатини?

— Не.

Сам удари два пъти по земята, после шест пъти бързо един след друг.

— Мисля, че всичко е наред.

Реми отвърза своя край и се приближи до Сам. Той също отвърза примката от себе си и върза въжето за лентата на челника. Включи го и започна да го спуска надолу в дупката, като броеше колко лакътя слиза. Въжето се движеше леко. На дъното на дупката челникът застана ничком. Наведоха се и надникнаха надолу.

След малко Реми каза:

— Това да не е… Не, не може да бъде.

— Крак на скелет? Напротив, може. — Той я погледна. — Какво ще кажеш аз да сляза първи?

— Чудесна идея.

Извадиха челника и, като вързаха възли по цялата дължина на въжето, го спуснаха обратно в дупката. Сам плъзна крака в нея, разклати ги и заслиза на ръце.

Подобно на геолог, който изследва скала, Сам имаше чувството, че се спуска през историята. Първият пласт представляваше обикновена почва, но след половин метър цветът се промени първо към светлокафяво, а след това към сивкаво.

— Стигнах слоя с пепелта — извика той.

Пред очите му започнаха да преминават буци и жилки от вкаменени дървета и растителност.

Краката му стигнаха до дъното на дупката, която бе отворил. Вкопа пръстите на ходилата си и бавно пренесе тежестта върху краката си, докато се убеди, че стои стабилно. Отстрани на шахтата стърчеше онова, което бяха взели за стъпало на скелет.

— Корен е — извика той.

— Слава богу.

— Следващото вероятно ще е истинско.

— Знам.

— Пръчката, моля.

Реми му я подаде. Той я използва първо, за да прокопае още малко, после, за да разшири дупката. Около него се вдигнаха облаци от пепел. Той изчака да се слегнат, после се подпря и отвори още метър и нещо.

— Каква е дълбочината до тук? — попита Реми.

— Около два метра и половина. — Сам вдигна пръчката и я пъхна в колана си. — Ще трябва да извадим малко пръст.

— Чакай малко.

След секунда извика:

— Чувал!

На главата му се приземи един от найлоновите им чували, вързан с въженце. Сам коленичи, напълни го и Реми го издърпа. Повториха операцията още два пъти, за да разчистят шахтата.

Сам отново се заспуска. Под тежестта на горните слоеве сместа тук се бе компресирала повече, като на третия метър цветът отново премина от сиво към кафяво и черно.

Изведнъж Сам спря. Сърцето му подскочи. Обърна глава настрани, опитвайки се да насочи светлината от челника към това, което бе привлякло погледа му. Откри го и подпря крака, за да застане стабилно.

— Намерих дърво! — извика той.

След няколкосекундно мълчание се чу тихият глас на Реми.

— Озадачаваш ме, Сам. Опиши го.

— Хоризонтално парче дървесина, към седем сантиметра дебело. Виждам около педя от него.

— Твърде е тънко, за да е част от палуба. Възможно ли да е покривът на салона на палубата? Единствените други издигнати части са били коминът, покривът на машинното отделение, на каюткомпанията и на кабината на щурвала, които имат прозорчета. Вижда ли се някакво стъкло?

— Не, продължавам нататък.

Отново стигна до дъното на изкопаното. Извадиха още пръст и той продължи да копае с пръчката. Още при първия замах се чу удар на дърво в дърво. Замахна още веднъж: същото. Изкопа, колкото можеше, и погледна надолу, осветявайки дъното с челника.