Клайв Къслър - Изгубената империя

Реми се подчини.

— Свалете раницата си. Сега се приближете вие, господин Фарго. Ръцете горе.

Сам стъпи на плажа. Ривера излезе между дърветата от дясната му страна. От лявата се появи още един мъж, въоръжен с автомат. Ривера каза нещо в портативната си радиостанция. След десет секунди в залива влезе катер и спря на два метра от плажа. На борда му имаше още двама мъже с автомати.

— Открихте ли го? — попита Ривера.

Сам не виждаше смисъл да лъже.

— Да.

— Блейлок на борда ли беше?

— Да.

Погледите на Сам и Реми се срещнаха. И двамата очакваха един и същи въпрос.

— Намерихте ли нещо интересно?

— Три писма.

— Претърси ги! — кресна Ривера на испански на мъжа зад гърба им. Онзи се приближи, взе раниците им и ги дръпна на десетина метра встрани. Намери айфоните и сателитния им телефон и ги разби с приклада, след което изрита парчетата във водата. Накрая претърси Сам и Реми.

— Нищо — докладва той, — само писмата.

— Можеш да си ги прибереш — каза Ривера, — в замяна взимам жена ти.

— Върви по дяволите. — Сам направи крачка към него.

— Сам, недей! — извика Реми.

Мъжът зад гърба му се втурна напред и го удари с приклада в гърба точно над бъбреците. Сам залитна напред и падна на колене, но бързо се изправи.

Пое си дъх, за да се успокои.

— Ривера, можеш…

— Да взема теб вместо нея? Не, благодаря. — Мексиканецът бръкна в джоба си, извади мобилен телефон и го подхвърли на Сам. — Предплатена карта, не подлежи на проследяване, остават три минути за разговор. Имаш двайсет и четири часа да намериш Чикомоцток.

— Не са достатъчно.

— Това си е твой проблем. Когато го откриеш, набери звездичка шейсет и девет. Аз ще отговоря. След двайсет и четири часа и една минута ще убия жена ти.

Сам се обърна към Реми:

— Всичко ще бъде наред.

Тя се насили да се усмихне.

— Знам.

— Водете я — нареди Ривера.

Отведоха Реми до катера. Двамата мъже я прехвърлиха през планшира и я сложиха да седне на една от задните седалки.

Сам се обърна отново към Ривера, който каза:

— Трябва ли да те предупреждавам да не замесваш полицията и тем подобни глупости?

— Не.

— Лодката ти е от другата страна на носа.

— Ще те докопам.

— Какво значи това?

— Ако я нараниш, ще посветя всяка минута от живота си и всяка стотинка, за да се разправя с теб.

— Убеден съм, че ще опиташ — усмихна се тънко Ривера.

Двайсет и четири часа по-късно, Южен Сулавези

Сам провери приборите: скоростта, височината, налягането на маслото, горивото… Както и всичко останало в самолета, малкото неизбелели надписи бяха на сръбски.

Хидропланът „Икарус Курир“, боядисан в грозен оттенък на сиво-синьо, беше шейсетгодишен, остатък от Югославските военновъздушни сили.

Илюминаторите течаха, двигателят тропаше, колесникът беше изкривен, а контролите бяха толкова омекнали, че минаваха две секунди, докато машината реагира, когато натисне педалите.

Сам не помнеше друг самолет да го е карал да се чувства толкова щастлив.

На хиляда и шестстотин километра на изток от Джакарта икарусът се оказа единственият самолет, предлаган под наем, за закупуване или кражба, и стига да не се разбиеше в следващия един час, той щеше да го отведе при Реми. Животът им през следващите часове или дни щеше да зависи до голяма степен от молитвите им и организацията, която бяха скалъпили заедно със Селма.

Веднага щом катерът на Ривера изчезна от погледа му, Сам изрови статуетката на птицата, грабна раницата си и прерови багажа на двамата, за да вземе само най-необходимото. Прибра писмата на Блейлок в найлоново пликче с цип. Преплува до лодката за по-малко от седем минути, а после с нея стигна до най-близката цивилизация на източния бряг на залива Лампунг за мъчителните деветдесет минути. Щом се озова на сушата, пробяга километър и половина по черния път до няколко бунгала в покрайнините на някакъв индустриален обект. Убеди ги да го пуснат в офиса и да му позволят да се обади на Селма, която го изслуша и каза:

— Времето е малко.

— Знам. Но повече няма.

— Да се обадя ли на Руб?

— Не, той нищо не може да направи за това време. Накарай Пийт и Уенди да ме върнат в Джакарта.

— Готово.

— Разясни ми сега положението. Какво знаем?

— На практика нищо.

Пет часа след като напусна Пулау Легунди, Сам кацна в Джакарта. Регистрира се в най-близкия хотел с безжичен Интернет и лаптопи под наем и отново се обади на Селма.