Клайв Къслър - Изгубената империя

— Палуба!

Спусна се, докато краката му опряха в дъските. Дървото изскърца и се огъна под тежестта му. Като разрина с един крак, той натисна силно с пета — нещо изпука и така потвърди надеждите му. Повтори още няколко пъти и се отвори дупка две стъпки широка. Останалата част от детрита се срина в отвора.

— Минавам.

Спусна се през палубата. Светлината от повърхността избледня и изчезна, оставяйки лъчът на челника да го носи в мрака. Стъпалата му докоснаха твърда повърхност. Изпробва я; оказа се здрава.

Предпазливо пусна въжето.

— Долу съм. Всичко изглежда наред.

— Идвам.

След две минути и тя стоеше до него. Включи челника си и освети дупката над главите им.

— Това трябва да е покривът на салона.

— Което ще рече, че това е долната палуба.

И гробница, както бързо установиха, като обходиха помещението с фенерите си. По стените висяха хамаци на случайни интервали. Всички бяха заети. Останките бяха предимно скелети, с изключение на петна от мумифицирана плът по непокритите с дрехи части.

— Все едно просто са легнали и са зачакали да умрат — каза Реми.

— Вероятно е било точно така. След като корабът е бил погребан, те са имали три варианта: задушаване, гладна смърт и самоубийство. Хайде да продължаваме нататък. Ти реши накъде.

Единствените схеми на кораба, които бяха виждали, бяха тези на първоначалния му строител. Представа си нямаха какви промени са внесли султанът на Занзибар или Блейлок. Долната палуба приличаше на оригиналната, но дали същото важеше за останалата част от кораба?

Реми избра да продължат напред. Палубата беше непокътната. Ако не се бяха озовали там по този начин, не биха повярвали, че се намират на четири метра под земята.

— Сигурно е от липсата на кислород — каза Реми. — Всичко това е било херметично затворено в продължение на сто и трийсет години.

Лъчите осветиха дървена колона на пътя им.

— Фокмачтата? — попита Реми.

— Да.

От другата й страна имаше преградна стена и две стъпала, водещи към някогашните офицерски каюти, превърнати впоследствие в склад за дървесина и брезенти.

— Да опитаме назад към кърмата — предложи Сам. — Ако Блейлок не е бил на палубата, предполагам, че ще го намерим или в каюткомпанията, или в собствената му каюта.

— Съгласна съм.

— Колкото и да обичам да разглеждам, мисля, че това е от онези моменти, в които предпазливостта ще е от най-голяма помощ.

Реми кимна.

— Тук трябва цял археологически екип и години работа.

Тръгнаха към кърмата, като стъпките им отекваха глухо по палубата и гласовете им се отразяваха от стените. Минаха през люка на долната палуба и се озоваха срещу друга мачта, този път главната; от другата й страна имаше стена и стълба, водеща към главната палуба.

— Задънена улица — каза Реми, — освен ако не искаме да пробием тунел до каюткомпанията.

— Нека това да бъде план Б. Според скиците от другата страна на тази стена се намират бункерите за въглища, горното ниво на машинното отделение и задният трюм. Известно е, че султанът от време на време се е занимавал с контрабанда. Да видим дали е внесъл някакви промени.

Стената беше висока метър и осемдесет и преминаваше по цялата ширина на деветметровата палуба. Сам и Реми я огледаха от край до край. Точно под мястото, на което стълбата стигаше до горната палуба, Реми забеляза върху една от дъските вдлъбнатина с размера на монета. Натисна я с палец и я възнагради едно цък. Надолу се отвори люк на панти. Сам го хвана и внимателно го спусна. После надникна предпазливо.

— Става за пълзене.

— Върви надясно.

Сам й помогна да влезе, после самият той се вмъкна в тунела и я последва. Тръгнаха на колене и длани назад към кърмата.

— Струва ми се, че в момента сме върху бункерите за въглища.

След три метра Реми каза:

— Стена.

Спряха. Сам чу как пръстите на Реми шарят и почукват по стената, преграждаща тунела. Последва познатото изцъкване.

— Еврика. Още един люк.

Тя пропълзя през отвора и изчезна. Краката й се приземиха сякаш върху стомана. Сам се приближи. Видя пред себе си стълб и се хвана за него, за да излезе. Озоваха се върху тясна пътечка с перила. Насочиха челниците си надолу, осветявайки множество машини, трегери и тръби.

Стигнаха до края на пътечката и стената на кърмата, където намериха къса стълбичка. Изведе ги до поредния люк. Когато минаха през него, се озоваха прегърбени в трюм, висок метър и двайсет.

Сам се огледа с фенера, опитвайки се да се ориентира.