Клайв Къслър - Изгубената империя

— Тук има само тринайсет — каза Реми.

— Моля?

— На списъка. Казахте четиринайсет кораба, а виждам само тринайсет.

— Сигурна ли сте? — Жената се приближи и ги преброи. — Наистина. Странно. Сигурна съм, че е административна грешка.

Реми се усмихна.

— Благодаря ви за помощта. Ще се поразходим още малко.

— Разбира се. Ако желаете, си позанимайте с мултимедията. Можете да разгледате всички документи в сбирката ни, включително тези, които не са изложени.

Реми се приближи до стената със снимките, пред която стоеше Сам.

— Донякъде се надявах да видя „Шенандоа“ в списъка — каза тя.

— А снимка става ли?

— Какво?

Той посочи най-горната снимка на стената, увеличена до метър и двайсет на метър и осемдесет. На табелката до нея пишеше: „Поглед на североизток от палубата на британския товарен кораб «Сейлсбъри», закотвен на единайсет мили източно от Кракатау. 27 август 1883. На снимката: остров Пулау Легунди и заливът Лампунг“

— Виждаш ли го?

— Да.

На преден план, на фона на Пулау Легунди, стоеше тримачтов кораб с боядисана в черно горна част на корпуса.

— Това не значи нищо — възрази Реми. — Сигурна съм, че по онова време е имало много кораби, които са изглеждали досущ като „Шенандоа“.

— Съгласен съм.

— Да проверим. „Шенандоа“ е бил седемдесет метра дълъг, хиляда и двеста тона, оборудван като боен кораб, Гарантирам ти, че ако такъв кораб влезе в Зондския пролив всеки капитан или вахтен офицер веднага би го забелязал.

Приближиха се до мултимедията, поиграха си малко с тъчскрийна и започнаха да претърсват архивите на музея, подредени по тема, дата и ключови думи. След около час Сам намери цитат от капитанския дневник на германския търговски кораб „Минден“ и изкара превода му на екрана:

„26 август 1883, 1415 часа: близо до кърмата мина клипер с платна и парен двигател, неизвестен. Забелязани осем оръдейни бойници отдясно. Съдът отказа да отвърне на поздрава. Пусна котва от южната страна на Пулау Легунди.“

Сам потърси още малко:

„27 август 1883, 0630.

Изригванията се влошават. Почти потопени от голяма вълна. Заповед към екипажа да се приготви за спешно отплаване.“

— Ето — промърмори Сам.

„27 август 1883, 0800. Движим се с максимална скорост, курс 041. Надяваме се да достигнем подветрената страна на Пулау Себези. Неидентифицираният клипер още стои на котва от южната страна на Пулау Легунди. Отново отказа контакт.“

Сам продължи да разглежда още малко.

— Това е. Последните записки на „Минден“. Може и той да е. Времето съвпада, описанието също: осем оръдейни бойници.

— Да допуснем, че е бил той. Последните записки от „Минден“ са от два часа преди последното изригване на Кракатау. Който и да е бил корабът, който са забелязали, най-вероятно се е опитал да се отдалечи и или е избягал, или е бил пометен от цунами, или засипан от отломки и пепел.

— Има още една възможност.

— Каква?

— Да го е сполетяла същата съдба като „Бероу“: да е бил отнесен навътре към сушата.

— Нямаше ли да го открият?

— Може би да, може би не.

— Суматра е голям остров, Сам. Откъде предлагаш да започнем?

Сам отново посочи снимката.

— От последното място, на което е бил закотвен.

— Здравейте, Фарго — чуха глас зад гърба си.

Обърнаха се.

Пред тях стоеше Ицли Ривера.

— Ето че отново се срещаме — каза Сам. — Пък спокойно може да минем и без това.

— Мога да се погрижа.

— Стига да ви помогнем да довършите това, което сам не можете.

— Четете мислите ми.

— Проблемът е, че този план завършва с убийството ни — обади се Реми.

— Не е задължително.

— Напротив — отвърна Сам. — И вие го знаете, и ние го знаем. Дори и сега знаем достатъчно за малката мръсна тайна на Гарса, за да съборим правителството му. В сравнение с другите ви жертви, имаме планина от информация. А в Занзибар сте убили една жена, само защото е намерила меч.

— Другите осем може би и за по-малко — добави Реми.

Ривера сви рамене и разпери ръце.

— Какво мога да кажа?

— Например: „Коя е най-високата сграда, от която мога да скоча?“

— Аз имам по-добра идея: да ми дадете всичко, с което разполагате, а аз ще кажа на шефа, че съм ви убил?

— След всичко, което преживяхме заедно, още ли мислите, че ще ви повярваме?

— Досега имахте късмет. Това няма да се повтори.

— Да видим дали правилно съм ви разбрал. Първи вариант: даваме ви всичко, което имаме, и вие ни убивате. Втори вариант: не ви даваме нищо и проверяваме колко късмет ни е останал.