Клайв Къслър - Изгубената империя

— И дали наистина умира — допълни Реми.

— И двете са верни. Проверих. И все пак за мен си остава мошеник.

От многото въпросителни и любопитни факти около приключението на Сам и Реми имаше един момент, който особено много тормозеше Селма: как Ривера и неговият шеф, президентът Гарса, бяха разбрали, че семейство Фарго ще заминат за Мадагаскар? Какво ги бе подтикнало да подкупят властите да ги уведомят, ако ги забележат? Селма беше убедена, че има само две възможности: Синтия Ашуърт, която им беше дала писмата на Констанс, или Мортън, собственикът на музея „Блейлок“ в Багамойо. Те бяха най-големите източници на сведения. Дали Гарса бе успял също да се добере до тях?

Надянала маската на „лошото ченге“, Селма започнала от Мортън. Добре знаела, казала му тя, че е продал материала за Блейлок и на други и че ако не си признае, ще го съди. След две минути всичко си признал.

— Не знаеше нито името на Ривера, нито как онзи е научил за музея, но преди около пет години той се появил заедно с няколко от главорезите си и разпитвал за Блейлок и „Шенандоа“. Мортън каза, че Ривера не събудил доверие у него, и подозирал, че нещата ще загрубеят, ако не му сътрудничи, затова още същата вечер преместил всички важни материали от хранилището на музея в дома си. Не ще и питане, че на следващата сутрин, когато отишъл в музея, го намерил разбит и претършуван. Ривера се появил няколко часа по-късно, мил и любезен. През нощта Мортън бил скрил част от документите на Блейлок — страници от дневника му, оригиналния ръкопис на биографията му, случайни рисунки и карти…

— Картата на Моро на Мадагаскар — предположи Реми.

— Да. Видял ситните надписи на нея и откъснал тази част, а по-голямата дал на Ривера. Това като че ли го задоволило и Ривера си тръгнал. Мортън, който не е глупак, се досетил, че Ривера надали е приключил, и още веднъж преместил нещата на друго място.

— И същата вечер къщата му също била разбита.

— Точно така. Мортън се постарал да прекара цялата нощ вън с приятели. Уловката сработила и Ривера повече не се върнал.

— Защо не е приложил същия номер и на нас?

— Каза, че ви е харесал. Освен това искал да се пенсионира и да се погрижи за внуците си. Когато сте му предложили шейсет хиляди вместо двайсет, решил да ви даде всичко.

— Значи не знаем с какво разполага Ривера, така ли? — попита Реми.

— Не — отговори Сам. — За зла участ Мортън му е продал достатъчно, за да му позволи да напипа някои следи и да напредне до известна степен, но не толкова, че да стигне докрай. Откакто и ние сме в играта обаче, усилията им могат да се увенчаят с успех. Трябва да очакваме отново да се появят… ако вече не са тук.

— Което ме навежда на другата ми мисъл — продължи Селма. — Приключихме с дешифрирането на писмата на Блейлок до Констанс. Можете ли да познаете датата на последното му писмо?

— Не.

— Поне годината?

— Селма…

— Добре де. Хиляда осемстотин осемдесет и трета.

— Това означава, че е преследвал съкровището цели единайсет години — възкликна Реми. — Боже мой!

— А писмата преди това?

— След пленяването на „Шенандоа II“ се разреждат до няколко годишно.

Обикновеният текст, както и преди, е предимно с пътеписен характер… като от екстравагантен любител на приключенията. В писмата си той повтаря почти всички басни от биографията на Мортън. Но това са само украшения. Едно от кодираните съобщения до Констанс подсказва, че е бил убеден, че Дъдли и останалите са разкрили лъжата му за „Шенандоа II“ и са по следите му.

— А така ли е било наистина?

— Доколкото разбирам, не. А и дори да са разбрали, надали им е пукало. Кораба го нямало. Вече не бил заплаха. Блейлок си бил свършил работата.

— Добре, да се върнем на последното писмо.

— Да. То е с дата 3 август 1883 година и е пуснато от Багамойо. Цитирам интересната част:

„Най-сетне намерих следата, за която се молех. С Божията помощ ще открия произхода на моята зелена скъпоценна птица и ще взема дългоочакваната награда. Утре отплавам за Зондския пролив. Очаквам пътуването да продължи 2325 дни. Ще пиша възможно най-скоро.

— Зондския пролив каза, нали? — повтори Сам.

— Да.

Сам замълча. Затвори очи за момент, а на лицето му заигра полуусмивка.

— Какво има? — не се стърпя Реми.

— Блейлок е заминал от Багамойо на 3 август 1883-а. Ако съдим по времето на отсъствие, което сам е посочил, трябва да е стигнал дотам около 27 август плюс-минус един-два дни.

— Добре, и?