Клайв Къслър - Изгубената империя

— Някакъв знак от тях? — попита Реми.

— Не. А ти?

— Не.

По-рано същата сутрин, когато бусът на „Кракатау Иксплорър“ потегли от обръщалото на „Четирите сезона“, на Сам му се стори, че зърва Ицли Ривера, но през деветдесетминутното пътуване от Джакарта до Карита Бийч Ризорт не забелязаха нищо обезпокоително. Макар возенето във ван, претъпкан с туристи, да не беше любимата форма на пътуване на Сам и Реми, те ясно съзнаваха, че ако Ривера и хората му наистина са тук, самотните пътища в дъждовните гори на Ява може да се окажат смъртоносни.

Освен това обиколката с корабче на останките от вулкана Кракатау и наскоро открития музей „Кракатау“ беше не само първата крачка по стъпките на злощастната съдба на Блейлок, но и ефективен начин да накарат Ривера да се покаже и да извият ръката му. Последното нещо, което му трябваше на мексиканеца, беше отново да изтърве плячката. За Сам и Реми това беше като плуването с акули: по-добре да ги виждат, отколкото да се чудят кога ще изскочат от мрака и ще нападнат.

Двамата се присъединиха към последните туристи на стълбичката, качиха се на корабчето и си харесаха място край перилата на десния борд. „Кракатау Иксплорър“ представляваше трийсет и шест метров плоскодънен скиф с продълговата кабина, сгушена високо върху бака. Задната палуба, с размери двайсет и четири на дванайсет метра, беше разделена на редове от пейки, покрити със син винил.

Сам държеше доковете под око, докато Реми огледа другите пасажери.

Преброи около шейсетима.

— Все още нищо — каза тя.

— Тук също.

Двама работници откачиха стълбата и я дръпнаха от корабчето. Служител на борда затвори входа. Прибраха въжетата. Трима от екипажа отблъснаха корабчето от кея. То изсвири, двигателите заръмжаха и съдът се насочи на запад към пролива.

Три часа по-късно по интеркома се чу глас с индонезийски акцент: „Дами и господа, след малко «Кракатау Иксплорър» ще заобиколи носа на острова, за да се приближим до музея“.

След няколко минути корабчето наистина зави наляво и се насочи на изток по северния бряг на острова. Пасажерите се струпаха покрай парапетите, за да видят стръмните шестстотинметрови скали — единствените останали, след като по-голямата част от острова бе пропаднала в морето.

Корабчето спря на кея пред музея, вързаха въжетата и спуснаха стълбичката. Сам и Реми слязоха и се насочиха към основната сграда. Закотвен за дъното в западния край на кратерното езеро, музеят с площ близо петстотин квадратни метра беше изграден от дебело закалено стъкло и бели стоманени греди. Според брошурата, която бяха намерили в „Четирите сезона“, в музея се намираше най-голямата колекция от веществени материали и сведения за катаклизма в света.

Интериорът беше климатизиран, минималистично обзаведен, бамбукови подове, тъмносиви стени и високи тавани. Пространството беше разделено от декорни стени със снимки, картини и илюстрации, а на свободностоящи платформи бяха изложени артефакти, оцелели след бедствието. Във всяка част имаше мултимедия с течнокристален дисплей и тъчскрийн контрол.

Сам и Реми се разхождаха сами, докато към тях не се приближи един от гидовете — млада индонезийка в морскосиня рокля:

— Добре дошли в Музея „Кракатау“. С удоволствие ще отговоря на въпросите ви.

— Интересно ни е какви кораби са домували в пролива по време на изригването — каза Реми.

— Разбира се. Една от нишите ни е посветена специално на това. От тук, моля.

Последваха я покрай няколко ниши, докато стигнаха до една, обозначена като „Ефекти върху мореплаването“. Две от стените бяха заети с дагеротипни снимки на проливите и околните заливи. На третата имаше копия от страниците на корабни дневници, статии от вестници, писма и илюстрации. На платформите в средата бяха изложени отломки, вероятно от корабите, потънали след експлозията.

— Колко кораба е имало тук в онзи момент? — попита Реми.

— Официално са били четиринайсет, но през 1883-а тук всеки ден стотици малки рибарски и товарни съдове са плавали насам-натам. Разбира се, по-лесно е да се преброят корабите — по данни от застрахователите. Освен това успяхме да сравним капитанските дневници, за да изясним всички съдове.

Сам посочи един плакет на стената отсреща:

— Това списък на корабите и екипажите ли е?

— Да.

— Едно от имената ми е познато: „Бероу“.

Жената кимна.

— Не се учудвам. Може да се каже, че „Бероу“ е известен кораб: параход със странични колела, който бил закотвен в залива Лампунг на петдесет мили от Кракатау. Бил е повлечен от една от вълните цунами и отнесен на няколко мили нагоре по река Коерипа. Открит е почти невредим, но целият екипаж е загинал.