Клайв Къслър - Изгубената империя

— Зондският пролив се намира до вулкана Кракатау. А 27 август е денят на неговото изригване.

Изригването на вулкана Кракатау от 1883 година беше добре известно на такива любители на историята като Сам и Реми. Центърът на този архипелаг, обхващаш около двайсет хиляди квадратни километра, попада почти точно върху Зондския пролив между Ява и Суматра и преди катаклизма се е състоял от три острова: Ланг, Ферлатен и Раката — най-големият в групата и дом на три вулканични кратера, известни под общото име Кракатау. На три пъти изригнал през вековете преди 1883-а, така че бедствията не били нещо чуждо на Кракатау.

На 12 май, три месеца преди голямото изригване, отстрани на Пербуатан, най-северният кратер, се появила голяма пукнатина, от която започнала да се вдига пара и облаци пепел, които се вдигали на почти седем хиляди метра височина в атмосферата. Жителите на близките села и градчета, които и преди били виждали подобни явления, не им обърнали голямо внимание и към края на месеца като че ли всичко утихнало. Кракатау се успокоил и останал така цял месец.

На 16 юни изригванията започнали отново, покривайки голяма част от морето и сушата с черен дим в продължение на една седмица. Когато мъглата се прочистила, се видяло как от два от кратерите на Кракатау се издигат стълбове от пепел. Вдигнали се високи вълни в проливите и корабите на котва трябвало да подсилят въжетата си, за да не бъдат изхвърлени на брега.

Минали три седмици. Третият кратер на Кракатау също започнал да бълва черен дим и скоро по близките острови се натрупал дебел пласт пепел, на места достигаш до шейсет сантиметра, унищожавайки флората и фауната и превръщайки тучните гори в лунен пейзаж.

Изригванията продължили до средата на август. На 25 август в един часа следобед Кракатау навлязъл в критична фаза. В следващия час в небето на трийсет километра височина се издигнал черен облак от пепел, а изригванията били почти непрекъснати. Корабите в радиус от двайсет и пет — трийсет километра били бомбардирани от камъни с размера на юмрук. Привечер, когато над пролива паднал мрак, бреговете на Ява и Суматра били залети от малки цунамита.

На следващата сутрин, малко преди изгрев-слънце Кракатау изпаднал в смъртоносни конвулсии. Земята се разтърсила от поредица от три изригвания, всяко по-мощно от предишното. Експлозиите били толкова силни, че се чули чак в Пърт, Австралия, на три хиляди километра на югоизток, и на остров Мавриций, на пет хиляди километра на запад.

Вълните цунами, получени в резултат на всяко от изригванията, се понесли от Кракатау със скорост до двеста километра в час, заливайки бреговете на Ява, Суматра и околните острови на разстояние до седемдесет километра.

В десет часа и две минути Кракатау надал последния си залп с експлозия, равняваща се на мощта на двайсет хиляди атомни бомби. Остров Кракатау се разпаднал. Изригващите кратери, които били изхвърлили всичката си магма, се срутили върху себе си, поглъщайки трийсет и шест квадратни километра от острова и отваряйки пукнатина с десет километра ширина и двеста и четирийсет метра дълбочина. Цунамито, което се образувало, помело цели села, убивайки хиляди хора за броени минути, изкоренявайки дървета и оголвайки земята от всяка растителност.

След мощната вълна по бреговете на Кракатау към Зондския пролив с грохот се застичали реки от огън и пепел, които се носели с над сто километра в час и достигали температури от почти седемстотин градуса по Целзий. Океанът под тях закипял и вдигнал възглавница от пара, която го пренесла на повече от петдесет километра, за да изпепели и погълне всичко по пътя си, независимо дали човешко или природно творение.

Само няколко часа след последната експлозия Кракатау — или това, което било останало от него, утихнало. В рамките само на трийсет часа живота си изгубили между трийсет и шест и сто и двайсет хиляди души.

Зондски пролив, Яванско море, Индонезия

Високоговорителят в ъгъла на откритото кафене заговори: „На вниманието на всички пътници с билети: «Кракатау Иксплорър» ще отплава след пет минути. Моля, качете се по стълбата.“ Съобщението беше повторено на индонезийски, френски и немски език, а след това още веднъж на английски.

Сам и Реми бяха седнали на една масичка в ъгъла до дървена рамка, покрита с цъфнала бугенвилия. Допиха кафето си и станаха. Сам остави две банкноти по пет хиляди рупии на масичката и двамата излязоха на кея.