Едуард Литън - Бурен живот

Лекотата в тона на новия лорд предизвика негодувание у Малтрейвърс и той се отдръпна настрана. Но лорд Варгрейв, не желаейки разговор на тъжни теми, които винаги мразеше, се обърна към Малтрейвърс така:

— Е, драги ми Ърнест, научавам от вестниците, че ще заемеш длъжността на покойния Н. Поздравявам те.

— Аз отказах — отговори Малтрейвърс сухо.

— Боже мой!… Действително ли? Защо?

Ърнест прехапа устните си и се намръщи, но погледът му несъзнателно се отклони към Флорънс. Лъмли помисли, че е открил верния отговор на въпроса му, и замълча.

След това разговорът стана объркан и накъсан. Лъмли побърза да си отиде колкото може по-скоро, а Флорънс тази нощ се почувства много зле. На следващия ден тя не можеше да стане от леглото. Болестта, с която се бореше, беше станала много силна. Стъпките на смъртта се бяха ускорили. И лорд Саксингъм, най-после отрезвен да види печалната истина, зае място край своята дъщеря, забравил, че е министър от кабинета.

Може да изглежда чудно, но Малтрейвърс никога не беше обичал Флорънс така силно, както я обичаше сега. Дали своеобразността на човешката природа прави смъртните неща по-скъпи за нас, пропорционално на тяхното изчезване от нашите надежди като птичките, чиито цветове се развиват, когато те хвръкнат с разперени крила и изчезнат в небесата. Или това беше, защото той се спираше повече върху извисеността на нейния ум, отколкото върху въплътената в нея форма на материята, и първият се разцъфтяваше толкова повече, колкото втората се разлагаше. Така или иначе той съзнаваше едно: гордата жена, която може да застане сама, без да се нуждае от облегало в сърцето на мъжа, изгубва очарованието на своя пол.

Преминаваме през тези мъчителни за описване страници на отпадане, но в този случай не можем да ги опишем със студена и безстрастна ръка. Най-после дойде време, в което лекарите можеха да определят, че след няколко дни настъпва последния час, часът на освобождението. Напоследък подигравателните и безсъдържателни ангажименти на обществения му ангажимент бяха оставени на заден план и Малтрейвърс, поне за няколко часа на ден, заемаше мястото си край леглото, в което обичаната и блестяща Флорънс Лейсълс се намираше почти постоянно. Но нейният висок и героичен дух беше с нея докрай. Докрай тя можеше да понася, да обича и се надява. Един ден, когато Малтрейвърс напускаше мястото си до нея, тя го помоли с повече тържественост, отколкото обикновено, да се завърне вечерта. Определи точно часа и въздъхна дълбоко, когато той си отиде. Малтрейвърс се спря в коридора, за да поговори с лекаря, който току–що излизаше от кабинета на лорд Саксингъм. Говориха няколко минути спокойно. След като го изслуша, Ърнест не издаде друго вълнение, освен леко потреперване на устните! „Не трябва още да плача за нея“ — измърмори той, когато излезе навън. После отиде в къщата на един господин на неговата възраст, с когото поддържаше познанство, което никога не достигаше до близко приятелство, но почиваше на взаимна почит и често пъти беше много повече готово, отколкото самото приятелство, да прави взаимни услуги.

Полковник Денвърс беше човекът, който обикновено седеше до Малтрейвърс в парламента. Те гласуваха заедно, имаха еднакви принципи, както политически, така и на честта. Те биха си дали на заем хиляди лири един на друг без полица, обикновена лихва или разписка. Когато се злоупотребеше зад гърба на единия от тях в присъствието на другия, нямаше нужда от някой разгорещен и възмутен адвокат. При все това техните вкусове и навици не бяха еднакви. Когато се срещнеха на улицата, те никога не си казваха, както биха казали на приятели, които уважаваха по-малко: — „нека да прекараме деня заедно!“ Такива видове запознанства не са необикновени между почтени хора, които имат вече собствени навици и цели, неотстъпващи дори и на приятелството. Полковник Денвърс не беше у дома си. Предполагаха, че е в клуба на улица Сейнт Джеймс. Нататък тръгна и Малтрейвърс.

Пристигайки, той научи, че Денвърс е бил в клуба преди около час и при излизане е съобщил, че ще се върне скоро.

Малтрейвърс влезе и тихо седна до една маса. Салонът беше пълен с ежедневните лентяи, но той не се смути от тълпата. Не й обърна дори внимание. Не чувстваше желание за уединение; имаше достатъчно самота в себе си. Имаше няколко известни общественици, събрани около огъня, и неколцина други второстепенни фигури от обществения живот. Те разговаряха усърдно и с въодушевление, тъй като сега беше сезонът на големите партийни борби. Странно може да изглежда, но макар че Малтрейвърс едва дочуваше всичките им разговори, те всички се извърнаха живо, но поведението и разговорите им по време на неговите размишления за бъдещите му планове послужиха да се затвърди у него отвращението от света. Те разискваха върху характера на един велик общественик, когото, макар и разгорещени от най-чисти мотиви, не бяха в състояние да разберат. Огромните им подозрения, грубата им завист, сметките за патриотизъм, всичко, което отмива боята от лицето на тази хубава проститутка — политическата амбиция — измъчваше душата му. Един господин, виждайки го да седи мълчалив и намръщен, му подаде учтиво вестника, който четеше.