Едуард Литън - Бурен живот

Тази теория, която Малтрейвърс споделяше, изразяваше характера на Флорънс, пътя на нейния живот, активността на мислите й, стремежите и амбициите й. Тя обръщаше погледа си не толкова към спокойствието и почивката в гроба, колкото към светлината и славата на едно прогресивно съществуване.

Както бяха седнали, и Ърнест говореше тихо и спокойно вътрешно тръпнещ от чувствата, които се мъчеше да въздържи, и с разговора си ту успокояваше, ту вълнуваше силно мислите на Флорънс, на вратата се съобщи за идването на лорд Варгрейв. И Лъмли Ферърс, отскоро наследник на титлата, влезе в стаята. За пръв път Флорънс го виждаше след смъртта на чичо му. За пръв път Малтрейвърс го срещаше от онази вечер, която беше тъй фатална за Флорънс. И двамата се сепнаха. Малтрейвърс стана и отиде до прозореца. Лорд Варгрейв взе ръката на братовчедка си и я притисна до устните си мълчаливо. Очите му изразяваха мисли, които сякаш за пръв път изглеждаха чисти.

— Виждаш, Лъмли, аз съм се примирила — каза Флорънс с приятна усмивка. — Примирила съм се и се чувствам щастлива.

Лъмли погледна към Малтрейвърс и срещна студени, изпитателни и проницателни очи, от които потрепери леко объркан, но само след миг се съвзе.

— Радвам се, братовчедке — каза лордът усърдно, — да видя Малтрейвърс пак тук. Нека сега се надяваме за най-доброто.

Малтрейвърс отиде замислено към Лъмли и каза с многозначителен тон:

— Ще ми подадеш ли и сега ръка?

— С много по-голямо удоволствие, отколкото когато и да е — отвърна Лъмли и не трепна пред погледа на Ърнест.

— Доволен съм — отговори Малтрейвърс след кратко мълчание и с глас, който изразяваше нещо повече от думите му.

В някои натури има толкова много струпана великодушност, че често тя притъпява тяхната проницателност и ги прави прекалено добри. Малтрейвърс не можеше да повярва, че откровеността би могла да бъде изцяло маска. Тя можеше да е лицемерие, което той не познаваше. Той самият не би бил способен на престъпление, дори обстоятелствата да го принудят. Не план на престъпление се криеше в този момент мрачно и смъртно в сърцето му, въпреки че той имаше страсти, които в такъв решителен характер можеха да доведат до страшни, ужасни резултати, ако вятърът би ги завихрил в буря. Дори на трийсет годишна възраст не беше определено ясно дали Ърнест Малтрейвърс можеше да стане примерен или лош човек. Но той по-скоро би удушил неприятел, отколкото да стисне ръката на човека, когото е предал.

— Приятно ми е като ви виждам, приятели — каза Флорънс, гледайки ги с обич. — За теб поне, Лъмли, такова приятелство ще бъде благословено. Винаги съм те обичала много нежно, Лъмли, обичала съм те като брат, макар че характерите ни в много неща не си приличат.

Лъмли се отдръпна и извика:

— За бога, не ми говори така нежно, не мога да понасям това, да те гледам и да мисля…

— Че умирам? Добрите думи са най-добри за нас, когато нашите думи приближават към своя край. Но стига за това. Аз скърбях за загубата ти.

— Бедният ми чичо! — каза Лъмли, променяйки с удоволствие темата на разговора. — Ударът беше ненадеен. До днес бях погълнат от меланхолични задължения и не можах да дойда дори и при теб. Утешавах се обаче, като научавах в отговора на ежедневните ми запитвания, че Ърнест е идвал тук. Що се отнася до мен — прибави той със слаба усмивка, — на мен са възложени почтени задължения. Определен съм за настойник на една богата наследница и съм сгоден за едно дете.

— Какво искаш да кажеш?

— Бедният ми чичо е бил тъй много привързан към детето на съпругата си, че остави най-голямата част от състоянието си на него. Един много малък имот, даващ не повече от две хиляди лири годишен доход, премина заедно с титлата. Новата титла действително е много задължаваща. За да се постигне обаче една двойна цел, да запази за протежето си възлюбеното си перство, а също и внука си богат, той изказа едно последно желание — аз да се оженя за младата дама, на която съм назначен за настойник, когато тя стане на осемнайсет години — уви! Тогава ще бъда над четиридесетгодишен! Ако тя не се съгласи на женитба с такава разлика във възрастта, ще изгуби само тридесет, само тридесет от двестате хиляди лири, които минават върху нея, които ще минат върху мен като удовлетворение за „не“-то на младата дама. Сега знаеш всичко. На съпругата му, действително една примерна млада жена, се оставят хиляда и петстотин лири годишно и вилата. Това не е много, но тя е доволна.