Едуард Литън - Бурен живот

Той беше сам.

Малтрейвърс го беше оставил, беше избягал от себе си, беше избягал в другата стая. Беше избягал, за да намери скривалище от човешките страсти, на крилата на Всичко Виждащия и Навсякъде Присъстващия. „Татко, — изръмжа той, падайки на колене, — подкрепи ме, спаси ме, без Теб аз съм загубен!“

Цезарини бавно се съвзе и влезе отново в апартамента. Разсъдъкът му се беше изгубил и сега, мрачен и ожесточен, се върна, за да дразни лъва, който го беше пощадил.

Ърнест вече беше свършил късата си молитва. Със строго изражение на лицето, с ръце скръстени на гърдите, той застана срещу италианеца, който пристъпи към него с намръщени вежди и заканителни ръце, но се спря неволно при гледката на този заповеднически вид.

— Добре тогава — каза Малтрейвърс най-после със свръхестествено спокоен и нисък глас, — ти значи си човекът. Говори! Какви хитрости употреби?

— Собственото ти писмо. Когато преди няколко месеца ти писах за надеждите, които имах, и исках мнението ти за тази, която обичах, как ми отговори ти? Със съмнения, унижения, прикрита и загладена омраза към същата жена, която, с едно обмислено предателство ти впоследствие отне от моята божествена любов. Това писмо аз го измених и преправих съмненията, които ти изказваше за моето щастие, така че да изглеждат като съмнения за твоето. Промених датата и направих така, че писмото да изглежда написано не при първото ти запознанство с нея, а след вашите разменени клетви. Собственият ти почерк те обвини в долни подозрения и в низки мотиви. Това бяха моите хитрости.

— Та те в ония дни бяха най-благородни. Поддържаш ли ги още, или се разкайваш?

— За това, което съм направил на теб, не се разкайвам. Не, аз продължавам да гледам още на теб като на нападател. Ти ми открадна тази, която беше целият свят за мен, и каквито и да са твоите извинения, аз те мразя с една омраза, която не може да замре, която отхвърля всякакво угризение на съвестта. С радост ме изпълват агониите, които преживяваш. Агониите за нея — умиращата. О, боже! Господи! Ударът пада върху собствената ми глава.

— Умираща! — каза Малтрейвърс бавно и потръпвайки. — Не, не… тя не е умираща… но какво си ти тогава? Нейният убиец! А какво трябва да бъда аз? Нейният отмъстител!

Надвит от собствените си страсти, Цезарини потъна в един стол и покри лицето си с ръце. Малтрейвърс закрачи мрачно из стаята. Настъпи кратко мълчание.

Най-после Малтрейвърс се спря срещу Цезарини и се обърна със следните думи към него:

— Ти си дошъл тук не толкова, за да изповядаш най-грозното престъпление, в което човек може да бъде обвинен, колкото да наблюдаваш моите терзания и ме насърчаваш в отмъщението ми за нанесените ми вреди. Отивай си, човече, отивай си, засега си в безопасност. Докато тя е жива, животът ми не е мой, за да го рискувам. Ако тя оздравее, аз мога да те съжаля и да ти простя. Последствията от това престъпление спрямо тази благородна и страдаща жена могат да превърнат презрението в трагедия и да направят от твоя живот едно достойно и необходимо жертвоприношение. То няма да бъде жертвоприношение на отмъщението, а на справедливостта: живот за живот, жертва за жертва! Такъв е старият и може би справедлив закон.

— Недей да продължаваш с проклетата си студенина да си мислиш, че ще разполагаш с мен така, както искаш, и ще направиш надменен избор дали да нападнеш или не. Не, недей! — Цезарини удари с крак по пода. — Не! Далеч съм от мисълта да търся въздържане от твоите ръце. Смея се над теб и не се плаша! Ти си мислиш, че съм навредил на Флорънс, но аз от своя страна считам, че вредата е дошла от самия теб. Ако не беше ти, тя можеше да ме обича, можеше да бъде моя. Но нека това да е минало. Ако не беше ти, поне със сигурност нямаше да оцапам душата си с каквото и да е долно престъпление, нито да докарам най-красивото от човешките същества до гроба. Ако тя умре, убийството може да е от мен, но причината си ти — дяволът, който си изкушил в името на престъплението. Аз упорствам и плюя на теб; в мен не е останала никаква милост; вените ми са огън, сърцето ми жадува за кръв. Ти… ти… имаш още привилегията да я виждаш, да я благославяш, да се грижиш за нея. А аз… аз, който съм я обичал толкова много, който бих целунал земята, по която тя е вървяла, аз… добре, добре, няма значение… аз те мразя, оскърбявам те, наричам те злодей и страхливец. Хвърлям се в законите на честта и настоявам за този конфликт, който ти отлагаш или отказваш!

— Отивай си, отивай си у дома, падни на колене и се моли на Бога за прошка. Дай си отчет за ужасите, които си сторил — каза Ърнест. — Не роптай за дните, които имаш още, за да можеш да измиеш черното петно от душата си. Защото докато говоря, аз много добре предвиждам, че нейните дни са преброени, а с нишката на нейния живот е свързан и твоя.