Едуард Литън - Бурен живот

Малтрейвърс влезе в стаята, съседна на тази, в която беше умиращата. Същата стая, пак така весела, в която беше станала първата му среща с Флорънс след примирието им.

Тук той видя лекаря да дреме на един фотьойл. Госпожица Флорънс била заспала от два-три часа, обясни лекарят, като се разбуди. Лорд Саксингъм беше в кабинета си, дълбоко разчувстван, защото не се знаеше дали Флорънс щеше да преживее нощта.

Малтрейвърс седна тихо. Пред него, на една маса, се намираха няколко изящно подвързани ръкописни книги. Механично ги отвори. Хубавият, благороден характер на Флорънс се излъчваше от всяка страница. Богатият й и активен ум, любовта й към поезията, жаждата й за знания, склонността й към дълбоки мисли, говореха от тези страници като духове, живеещи в нея. Често надраскани със забележки на одобрение, той срещаше извадки от собствените си трудове, понякога и нейни размишления, стоящи не по-ниско по дълбочина от неговите. Парчета от буйни, незавършени стихове, но с една сила и енергия, надминаваща деликатната грация на поетесите. Накратко, силни критики върху книги, надминаващи обикновените познания на нейния пол. Възмутени и саркастични афоризми върху реалния сват, с възвишени и тъжни излияния на чувства върху него Всичко това говореше за редките дарби, с които това особено момиче беше надарено. И понякога в тези излияния на изобилен ум и претоварено сърце имаше алюзии за самия него. Тъй нежни и трогателни очерци от него, изобразени в хиляди видове спомени за минали разговори и срещи, отбелязани с внимателна женствена грижовност! Всички тези белези на гений и на любов му говореха с глас, който казваше: „Това същество е завинаги изгубено за теб. Ти никога не я оцени до времето, когато нейното заминаване стана безвъзвратно определено“.

Малтрейвърс затвори очи с дълбока въздишка. Цялото минало премина през ума му. Романтичната страст на Флорънс, интересът й към неговата слава, ревността й към неговия живот, неговото неопетнено и гордо име, изглеждаха умиращи заедно с нея. От сега нататък само обикновената кал оставаха на земята.

Колко внезапен, колко ужасно внезапен беше ударът! Вярно, имаше един промеждутък от няколко месеца, в който промяната беше извършила своето действие. Но промеждутъкът е празно нещо. Той я беше оставил бодра, весела и здрава, а я видя пак съсипана телом и духом, наказана, потъпкана, умираща. И това същество, тъй светло и гордо, го беше обичало! Не помнеше друга жена тъй обичана от него, освен спохожданата на сън, изгубената и смътно запомнената Алис. Никога на земята и самият той не би могъл да бъде обичан отново така, както го бяха обичали Флорънс и Алис.

Атмосферата на стаята му се стори мъчителна и потискаща. Тя беше изпълнена с нея. Там бе арфата, която подхождаше на всичко, като че ли беше част от нея. Там бяха картините, нарисувани тъй изящно от нейната ръка. Грацията и хармонията на класическия вкус дишаше навсякъде.

Русо ни е оставил един безсмъртен портрет на любовника, очакващ първите прегръдки на любимата си. Но да се чака с един болнав пулс, със замъглено съзнание нейния последен поглед — това беше истински ужас. Очакваше се момента не на пленяването, а на отчаянието; очакваше се бавното и досадно време, което щеше да се стовари като допълнителен мъчителен товар на сърцето, въпреки собственото желание агонията да продължи завинаги, да не настъпи краят. Такава беше сегашната картина на интензивна страст и чувства, на плът и кръв в действителност, на един от редките и свойски тържествени моменти в нашия живот.

Най-после вратата се отвори. Любимата прислужница на Флорънс погледна вътре и попита:

— Тук ли е господин Малтрейвърс? О, господине, госпожицата е будна и би желала да ви види.

Малтрейвърс стана, но краката му бяха приковани към земята. Свитото му сърце беше почти замряло. Обзе го смъртен ужас. С дълбока въздишка премахна от себе си вцепеняващото омагьосване и тръгна към леглото на Флорънс.

Тя седеше на леглото си, подпряна на възглавници. Когато той се сниши до нея и хвана бледата и прозрачна ръка, тя погледна към него с усмивка на съжаляваща любов.

— Ти си много, много добър към мен — каза тя след кратко мълчание с глас, който се беше променил дори от последния път, когато го беше чул, — и ще бъдеш възнаграден. Ти направи последната част от живота ми, от която човешката природа потреперва с ужас, най-щастлива и най-светла от цялото ми кратко и суетно съществувание. Мой обожаеми Ърнест! Бог да те благослови!