Едуард Литън - Бурен живот

— Грижете се за него, господине, грижете се за него — каза Малтрейвърс, като скри лицето си, когато стана и остави Цезарини. — Нека той има всичко, което може да облекчава и лекува. Преместете го в някое по-удобно жилище, повикайте най-добрите консултанти. Възстановете го… — Не можеше да говори повече и бързо напусна стаята.

После се установи, че Цезарини е бил останал на улицата след кратката си среща с Ърнест, че най-после бил почукал на вратата на лорд Саксингъм точно в часа, в който смъртта бе изискала жертвата си. Чул съобщението, опитал се насила да се качи горе, но бил изхвърлен от къщата и нищо повече за него не се знаело, докато стигнал собствената си врата в яростна лудост един час преди да дойдат Денвърс и Малтрейвърс. Може би по някои неясни проблясъци светлина, които винаги съпровождат мрака на лудостта, той е бил запазил отделни слаби спомени от срещата си с Малтрейвърс, които за щастие са го направлявали до жилището му.

Два месеца след тази сцена, една приятна неделна сутрин, в първите дни на май, Лъмли, лорд Варгрейв, седеше сам до прозореца на вилата на покойния си чичо. Очите му наблюдаваха замислено зелената поляна, към която гледаха прозорците, или по-точно двете фигури, които седяха на селска пейка по средата на поляната. Едната беше вдовицата в траур, другата беше хубавото и приятно дете, определено да бъде съпруга на новия лорд. Ръцете на майката и дъщерята бяха хванати една за друга. Тъга беше изписана по лицето на двете — дълбока, макар и прикрита по лицето на възрастната, защото детето се стараеше да утешава майка си. Скръбта в детинството идва с крилата на пеперудата.

Лъмли загледа към тях, особено към дъщерята.

„Много е хубава — рече той на себе си. — Ще бъде много богата. След всичко това не съм за съжаление. Аз съм лорд и имам достатъчно за преживяване засега. Издигам се в обществото, а и партията ни има нужда от лордове. Не зная какво може да ми дойде отсега нататък. Чичо ми е бил по-умен, отколкото съм мислил, като се е борил за това перство, което спечели и остави на мен. И то тъкмо във възрастта, когато ще искам да се оженя и да имам наследник, двеста хиляди лири и една млада красавица! Е, имам добри карти в ръцете си, стига да мога да ги изиграя добре. Трябва да положа грижи тя да се влюби още от самото начало в мен. Познавам другия пол и винаги съм успявал, освен в случая с онази клета Флорънс! Е, безполезно е да се съжалява!“

Тук слугата прекъсна размишленията на лорд Варгрейв, поднасяйки му писма и вестници. Лорд Варгрейв беше държал реч в камарата на лордовете миналия петък, искаше да види какво пишеха неделните вестници за нея. Така че той взе един от вестниците преди да отвори писмата. Погледът му се спря на два пасажа, съседни един на друг. Първият от тях гласеше:

„Известният господин Малтрейвърс си е подал неочаквано оставката и е напуснал града вчера за продължително пътуване из континента. Различни слухове се носят за причините на това тъй особено и неочаквано самозаточение на видния наш джентълмен в разгара на кариерата му“.

— Значи, отказал се е от играта — измърмори лордът. — Никога не е бил практичен. Радвам се, че е настрана от пътя ми. Но, я сега да видя написаното за мен, какво ли е то?

„Научаваме, че важни промени ще станат в администрацията. Министрите били на мнение, че е необходимо да се подсилят с един талант. Между другите назначения, конфиденциално разисквани в най-осведомените кръгове, научаваме, че лорд Варгрейв ще заеме мястото на… Това ще бъде едно популярно назначение. Лорд Варгрейв не е празничен оратор, а човек с ясни възгледи, който се ползва с отлично име в камарата на общините. Той притежава също изкуството да привързва приятелите си и неговият прям, честен и мъжествен характер не може да не окаже нужното въздействие върху английското общество. В друга колона на вестника читателите ни ще намерят пълния текст на неговата отлична реч, държана в камарата на лордовете миналия петък. Чувствата, изказани там, правят най-голяма чест на патриотизма и мъдростта на лорда“.

— Много добре, действително много добре! — процеди Лъмли, като потри доволно ръце. После погледна писмата.

Вниманието му беше привлечено от писмо с голям печат и с подпис: „лично поверително“. А той знаеше предварително съдържанието му. То беше предложението за назначение, за което споменаваше вестникът. Прочете го, зарадва се и стана. Навън се присъедини към лейди Варгрейв и Евелин на поляната, и когато се усмихваше на майката, и гледаше детето, сцената представляваше приятна картина на семейно щастие.