Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Добре – отговори Кал, – но трябва ли да е веднага? Точно сега?

– Опасявам се, че да. Имам още работа с Асамблеята, въпроси, на които трябва да отговоря. Освен това съм изоставил делата си. Ще те видя обаче през зимната ваканция. Ще има за какво да поговорим.

Кал въздъхна, но след ужасните неща, които баща му бе наговорил за Магистериума, не бе изненадан, че трябва да си тръгва толкова скоро. Кал се запита дали е посетил Коридора на Завършилите, за да види отпечатъка на съпругата си. Кал не бе сигурен, че може да мисли за нея като за своя майка и не можеше да си позволи да попита.

Излязоха заедно от трапезарията и продължиха мълчаливо по дългите коридори, които водеха до предните порти на Магистериума. Алистър бе поставил ръка върху рамото на Кал, а майстор Руфъс бе на няколко крачки зад тях.

Алистър се обърна на прага и прегърна силно Кал. Кал замръзна за кратко, когато усети ръката на баща си да приглажда косата му. Алистър не бе сантиментален, но Кал го чу как преглъща, когато се отдалечи от него и погледна към гривната на китката му. После вдигна ръката на Кал.

– Константин Мадън носеше същия черен камък на ръката си – каза той и Кал потръпна вътрешно, – но не и този.

Палецът му погали синьо-лилавия камък, танзанита.

– Този камък указва съвършената храброст. Единственият друг човек, когото съм виждал да носи танзанит, бе Верити Торес.

– Аз не съм герой – рече Кал, – но няма да стана като Константин. Обещавам.

Алистър пусна китката на Кал и се усмихна с една от редките си, криви усмивки.

– Изложи се на голям риск, като остана в гробницата – продължи той, – но докато съм жив, няма да забравя изражението на маг Грейвс.

Кал не можа да сподави усмивката си. Алистър го докосна за последно по рамото и започна да си проправя път към дългата черна кола, която го чакаше на разчистения път пред портите.

– Пази се – обади се майстор Руфъс.

Алистър се спря и се обърна първо към Руфъс, а после към Кал.

– Ти пази сина ми.

Майстор Руфъс кимна. После, като махна и на двамата, Алистър се прибра в колата и се отдалечи. Гумите заскърцаха по чакъла.

Кал се обърна и се отправи обратно към трапезарията, но майстор Руфъс го спря с бързо движение на ръката.

– Кал – рече той, – трябва да поговорим.

Кал се извърна, изпълнен с леден ужас. Запита се какво ли му е казал Алистър.

– Ами добре. За какво?

– Има нещо, което не исках да ти кажа пред останалите ученици.

Кал се напрегна. Това не можеше да свърши добре.

– Кал, в Магистериума има шпионин. Може да е някой на страната на врага, който вероятно работи за майстор Джоузеф. Може и да е някой, който мрази маговете на Хаоса.

– Какво имаш предвид?

– Може би помниш лекциите от Желязната година за произхода на магията, за това, че не навсякъде приемат макарите добре. Някои магове смятат, че никой никога не трябва да използва магията на Хаоса и че тези, които го правят, трябва да бъдат спрени или убити.

Кал си спомни нещо за това, че в Европа не обичат макарите .

– Но защо мислите, че има шпионин?

– Аутомотонес – изплю името Руфъс. – Маговете никога не биха изпратили смъртоносен елементал по петите ви. Той е прекалено могъщ и жесток. И да го бяхме пратили, никога не бихме го сторили със заповед да нарани някого от вас, дори Алистър. Някой го е изпратил с нареждане да убие макар . Смятахме, че става дума за Аарън, но сега се оказа, че и ти си макар, и не се съмняваме, че този човек иска и твоята смърт.

Ледена тръпка премина през Кал. Който и да бе пратил елементала подире им, не се бе тревожил за безопасността му. Това означаваше, че не е бил никой от слугите на майстор Джоузеф, тъй като той се бе метнал пред Кал, за да го спаси. А това означаваше, че майстор Руфъс е прав.

– Връщай се в трапезарията – каза майстор Руфъс. – Приятелите ти те очакват. Имаме време да обсъдим бъдещето, когато започне училище. Утре. Върна се точно навреме, за да се присъединиш към останалите медни магове за втората мисия.

– Втора мисия? – попита Кал смаян.

– Да – кимна майстор Руфъс. – Трябва да намерите няколко жаби на петна в околната гора.

– Шегувате се! – възкликна Кал. – Та ние убихме Врага на Смъртта? Това не се ли брои за нещо?

– Брои се, разбира се – рече майстор Руфъс с една от редките си усмивки, – за първа мисия. Няма да правите грим. А сега върви! До утре!

– До утре – повтори Кал и тръгна обратно по коридорите на Магистериума, като мина покрай бляскавите кристали и скалните формации. Неспокойни мисли се въртяха в ума му.