Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

От едната страна седяха членове на Асамблеята в масленозелени костюми, които се редуваха с маговете от Магистериума, облечени в черно. Изглеждаха като шахматни фигури.

Майстор Норт махна с ръка и една секция от масата се вдигна като отрязано парче торта. После махна на Кал и останалите да седнат пред един процеп в кръга. След миг колебание Алистър влезе пръв, следван от децата. В мига, в който последният от тях – Джаспър, влезе в кръга, оформен от масата, секцията се затвори обратно на място. Кал и приятелите му бяха пленени в кръга на масата, напълно обкръжени от Асамблеята.

Кал огледа самодоволните изражения на възрастните. В интерес на истината... не всички бяха такива. Майсторите Руфъс, Норт, Рокмапъл и Милагрос изглеждаха напрегнати, а родителите на Тамара – притеснени. Освен учителите и семейство Раджави Кал разпозна само още един от маговете на Асамблеята: госпожа Таркин, мащехата на Алекс. Тя седеше като кралица, събрала сребристата си коса на кок. Никой не се представи.

– Откъде да започнем изобщо – обади се възрастен човек в униформа на Асамблеята. – От времената на Константин Мадън не сме имали такива смущения, удари върху Магистериума и принципите, които той представлява, както се случи тази седмица.

– Никога не сме искали да нараним Магистериума – каза Тамара.

– Наистина? – възрастният човек ù се нахвърли заради думите ù, както котката напада мишка. – Знаете ли колко деморализиращо бе за нашите чираци да разберат, че техният макар е избягал от училище? Това не ти ли хрумна, Аарън Стюарт?

– Не съм избягал, маг Грейвс – възрази Аарън и се изправи. Все още носеше дрехите от магазина, макар сега да бяха покрити с прахоляк и кал. Бе само едно тринайсетгодишно хлапе с нелепа прическа, изгубила формата си, но щом заговори, всички го загледаха. Кал видя, че израженията на лицата на маговете от Асамблеята се смекчиха. Искаха да чуят Аарън. Това бе качеството, което притежаваше Константин. Това имаше предвид Тамара, когато каза, че е бил чаровен. – Това лято говорих с много магове от Асамблеята и други от нашата общност. Всеки от тях подчерта, че аз съм едничкото оръжие, което може да спре Врага. Стори ми се, че им дължа нещо повече от това да се крия в Магистериума, когато съм нужен другаде.

Настъпи кратка тишина, а после Грейвс се прокашля.

– Ентусиазмът ти е достоен за уважение, но ако наистина смяташе, че си необходим за залавянето на Алистър Хънт, защо не се справи с него, когато го хванахте? Защо той е още с вас?

Гняв започна да се разпалва в гърдите на Кал.

– Не е както си мислите – намеси се Тамара. – Трябва да изслушате цялата ни история.

– Тамара Раджави, считахме, че след случилото се със сестра ти би била по-внимателна – скара ù се майстор Норт. Лицето на Тамара посърна, а Кал усети как гневът му се разпалва още повече. – А ти, Калъм Хънт – продължи майстор Норт, – позволихме ти да учиш в Магистериума, макар да изкара жалки оценки. И ни се отплащаш така? Считай молбата си да бъдеш противотежест на макара за отхвърлена. Радвай се, ако се разминеш само с това.

Майстор Руфъс бе стиснал юмруци, а Кал се чувстваше така, сякаш пие вряла вода.

– Нямате никакво право да наказвате някого от нас – светнаха очите на Джаспър. – След като изпратихте елементал да ни убие!

– Джаспър! – ужаси се майстор Милагрос. – Не разбираш ли къде се намираш? Лъжите няма да ти помогнат.

– Но той не лъже – рече Кал. – Знаем, че на Магистериума не му пука за истината. Какво стана с майстор Лемюъл? Ако наистина не е наранил Дрю, защо не му позволихте да се върне? Защо е заточен сред някакви откачалки, които експериментират върху животни в гората?

– Той избра да не се върне, Кал – въздъхна майстор Руфъс и Кал прехапа език.

– Лъжите няма да помогнат на родителите ти да се върнат в Асамблеята – каза госпожа Раджави на Джаспър с притихнал глас, а после се обърна към Алистър: – Къде е Алкахестът? – настоя тя. – Защо го няма на масата?

– Майстор Джоузеф го взе – отвърна простичко Алистър и Кал направи гримаса. Вече знаеше кого да обвинява за това, че не е чаровен.

– Майстор Джоузеф – рече хладно госпожа Таркин, – дясната ръка на Врага на Смъртта? Същият, който го изкуши по пътя на злото?

– Вие, деца, сте оставили на този изменник да занесе Алкахеста на Врага? – стана на крака Грейвс. – Трябва да хвърлим Алистър в затвора, а вас с него!

– Врагът на Смъртта не притежава Алкахеста – заяви Кал. – Той не притежава нищо. Но не заради вас.