Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Откъде знаеш какво има и какво няма Врагът? – присви очи Грейвс.

– Калъм... – предупреди го Алистър.

Но Кал нямаше намерение да спира. Бе се подготвил за този момент. Бръкна в раницата си и, сподавяйки гнева и отвращението си, извади отсечената глава на Константин Мадън за косата и я стовари на масата пред майстор Грейвс. Нямаше кръв, раната по врата на Константин изглеждаше като обгорена на мястото, където Кал я бе отрязал с Мири. Лицето на Врага бе изцапано със сажди, но се виждаше, че е на Константин Мадън.

– Защото татко го уби – каза Кал. – С Алкахеста.

Съветът замлъкна. Госпожа Таркин простена задавено и извърна глава. Майстор Руфъс изглеждаше шокиран, нещо необичайно за него. Съветник Грейвс имаше вид, все едно ще получи удар, а семейство Раджави гледаха към Тамара, все едно никога преди не са я виждали.

– Отрязал си главата му? – наруши тишината Аарън. Гласът му потрепера.

Кал подозираше, че не изглежда особено чаровен. Главата гледаше към Съветниците, те от своя страна също гледаха към нея със смесица от ужас и потрес, сякаш очакваха да ги заговори. Кал забеляза, че един оранжев бонбон и туфа козина са полепнали по бузата на Врага, но не искаше да привлича внимание и да маха която и да било част.

– Мислех, че ще ни трябва доказателство – отвърна Кал.

– Но аз пипнах тази раница! – извика Тамара. – Това е най-гнусното нещо, което...

Алистър избухна в смях. Изглежда, че не можеше да се спре. Сълзи се стекоха по бузите му. Избърса очи и се опря на масата, омаломощен от собствения си кикот. Опита се да каже нещо, но нямаше сили дори да изрече думите.

Кал се бе надявал главата на Константин Мадън да не подлуди останалите. Или поне не баща му. Но всички изглеждаха малко или много полудели.

– Калъм – подхвана майстор Руфъс, който се възстанови пръв, – как Алистър е успял да убие Врага на Смъртта?

– Подмами майстор Джоузеф да ме отведе при Константин – отговори Кал, като внимаваше да не лъже. – После използва Алкахеста срещу Врага. А след това Константин бе мъртъв. – Кал не спомена, че е бил мъртъв още преди това. – Наоколо имаше глутница обсебени. Помогнахме да ги победим, а след това гробницата бе унищожена.

– А Алкахестът е изгубен? – попита майстор Милагрос.

Кал кимна. Бе сигурен, че Асамблеята има още въпроси, но бяха твърде шокирани, за да го прекъснат.

– Смятаме, че майстор Джоузеф се е измъкнал при падането на гробницата.

Смехът на Алистър най-после заглъхна.

– Какво стана с тялото на Врага? – попита майстор Норт.

– Изчезна с остатъка от гробницата. Хаосът го... ъъъ... погълна.

Майстор Руфъс кимна.

– Това не е всичко – поклати глава Джаспър. –Пропускаш най-важното.

Кал почувства как баща му се напряга. Алистър заби пръсти в рамото му. Видя как Тамара затаява дъх, а Аарън гледа кръвнишки към Джаспър.

– И то е? – попита маг Грейвс, който сякаш се олюляваше от безкрайните изненади.

– Гробницата бе унищожена заради Кал – каза Джаспър. – Понеже Кал бе Врагът на Смъртта. Понеже Кал бе прероденият Константин Мадън. И така както Константин бе унищожил Магистериума, Кал унищожи гробницата. Запечатайте магията му, убийте го.

Кал гледаше към Джаспър, замръзнал от ужас.

– Кал използва магията на бездната, за да ни опази от обсебените – продължи Джаспър. – Изпусна я от контрол, понеже я използваше за пръв път. – Джаспър ги погледна самодоволно, все едно знаеше колко са се изплашили. – Точно така. Кал е макар , също като Аарън. Сега имаме двама.

Кал въздъхна облекчено. Маговете от Асамблеята гледаха Джаспър така, все едно му е поникнала втора глава. Най-после бе успял да ги изненада.

В този миг Анастасия Таркин стана на крака. Гърбът ù бе изпънат, а сребърната ù коса блестеше. Загледа се право към Кал, когато заговори:

– Най-после Врагът е мъртъв – каза тя. – Благодарение на вас петимата... – Тя махна с ръка, като посочи Кал, Алистър, Тамара, Джаспър и Аарън. – ... Верити Торес и останалите, загинали в Студеното клане, най-после са отмъстени.

Кал си спомни главата на Верити, забита на вратата на гробницата, и преглътна.

Думите на Таркин изглежда извадиха маг Грейвс от шока.

– Анастасия е права – обяви той. – Примирието не важи. Алкахестът трябва да бъде върнат, но за момента е време да празнуваме. Войната свърши!

Останалите от Асамблеята замърмориха и усмивки плъзнаха по лицата им. Майстор Милагрос започна да ръкопляска и останалите съветници и майстори станаха на крака да се присъединят към тях. Тамара изглеждаше изненадана, Джаспър – самодоволен, а Алистър – облекчен.