Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Кал – каза Тамара, – има ли някой друг в банята с теб?

Кал въздъхна. Не очакваше да му се наложи да прави откровения толкова скоро.

– Пакостник – призна той.

– Кал! – възмути се Тамара. – Това е отвратително.

След това се разсмя. След секунда Кал също се разсмя.

След като Тамара и Кал се изкъпаха, той се отправи към стаята си по хавлия и сложи униформата си. След като се появи отново, Аарън вече бе там, чист, измит, облечен и похапващ нещо, напомнящо много на бледа круша.

– Какво е това? – попита Кал.

– Вълшебен плод – сви рамене Аарън. – Един от сребърните ученици го отглежда. Има вкус на сирене, но и на ябълка. Искаш ли един?

Кал направи гримаса. Видя, че зад Аарън има купчина от странни плодове, напитки и сладки от галерията, а също и нещо, което изглеждаше като саморъчно направени карти. В стъклен аквариум плуваше безока риба.

Аарън проследи погледа му.

– Да, някои хора се притесняваха за нас. Това са подаръци, задето сме се върнали, предполагам.

– Подаръци, които изискват да се върнем – отговори Кал.

Аарън се ухили. Няколко минути по-късно Тамара излезе от стаята си. Прическата ù не се беше развалила. Косата ù бе сплетена на тъмни гладки плитки, които носеше на главата си като корона. Златни обеци висяха от ушите ù, като се разлюляваха при всяко нейно движение.

Тя се усмихна на Кал и той усети как стомахът му се свива. Извърна поглед, без да е сигурен защо.

– Готови ли сте за трапезарията? – попита тя.

Аарън отхапа за последно от вълшебния пещерен плод, като сви центъра му на две и го изяде. Погледна към Пакостник, чиято козина бе бухнала от банята. Ухаеше на сапун от зелен чай и изглеждаше нещастен заради това.

– Хей, пухчо – каза той.

Обсебеният вълк, всяващ ужас в сърцата на железните ученици, го погледна с въртящите си, тъжни очи. Кал се наведе да го потупа по главата.

– Ще ти донесем наденички от трапезарията – обеща той. – И ти заслужаваш да празнуваш.

Излязоха в коридора и завариха Джаспър да ги чака.

– Здравейте – рече той, сетне добави: – Канех се да похлопам на вратата. Всички в групата ми се държат странно и ме зяпат. Имам предвид, че съм герой, което е странно за тях.

– Какъв герой... – отвърна Аарън.

– И бездруго не исках да вървя до трапезарията сам – сви рамене Джаспър.

Тръгна след тях, докато крачеха към залата, и се разприказва с Тамара. Започваше да изглежда така, сякаш мястото на Джаспър е при тях. Това бе лош знак за Кал. От друга страна, не можеше да е груб с него, тъй като Джаспър, противно на всякаква логика, пазеше тайната му.

Понякога обаче Джаспър поглеждаше към него и Кал се питаше дали тайната не е твърде изкусителна. Ако Кал го ядосаше, а той бе сигурен, че рано или късно ще го ядоса, както и обратното, дали Джаспър щеше да продължи да мълчи? А ако искаше да впечатли друг ученик, дали можеше да удържи на изкушението?

Кал преглътна студената буца в гърлото си.

– Няма да кажеш на никого, нали?

– Кое – попита Джаспър с полуусмивка.

Нямаше начин Кал да изрече нещото на глас.

– Онова!

– Докато ми е изгодно, няма – повдигна вежда Джаспър.

– Трябва да се съгласим – каза твърдо Тамара. – Никой не бива да казва нищо за Кал. Не знаем на кого можем да имаме доверие тук.

Джаспър не ù отговори. Нямаше начин да го накарат да обещае, а дори и да успееха, нямаше причина да вярват, че ще спази дадената дума.

Когато пристигнаха в трапезарията, Кал бе паникьосан. Бяха закъснели и тя бе пълна. Миризма на скара изпълваше въздуха, макар децата да носеха чинии със сив пудинг, лишеи и гъби. Устата на Кал се изпълни със слюнка, въпреки че току-що беше ял.

След като няколко чираци ги забелязаха, се разнесе мърморене и всички вдигнаха глави. Цялата трапезария притихна. Кал, Тамара, Аарън и Джаспър застанаха неловко на прага, усетили тежестта на стотици погледи. Хора, които познаваха, такива, които им бяха непознати. Всички зяпаха.

После стаята избухна в аплодисменти. Ученици, които Кал не познаваше, свирукаха, ръкопляскаха, изправени върху столовете си, викаха и крещяха, че войната е свършила.

Майстор Руфъс се покатери върху масата на майсторите и надвисна над тях. Плесна с ръце и веднага настъпи тишина, макар учениците още да движеха усти и да ръкопляскаха. Чуваше се обаче само майстор Руфъс:

– Днес приемаме обратно в Магистериума четирима ученици, постигнали най-безпрецедентната победа в историята на Съвета – обяви той: – Джаспър де Уинтър, Тамара Раджави, нашия макар Аарън Стюарт и най-новия ни магьосник на Хаоса Калъм Хънт. Моля, приемете ги радушно.