Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Руфъс стигна точка в стената, която изглеждаше като всички останали. Почука отново с гривната си и този път се отвори парче метал с размера на врата. То разкри стая, гола стая, направена от камък, с дълга каменна скамейка, опасваща стените.

– Ще изчакате тук – настоя той. – Майстор Норт и майстор Рокмапъл ще се върнат скоро, за да ви придружат до съвещателната зала. Асамблеята се е събрала да реши какво да прави с вас.

Тамара преглътна. Родителите ù бяха членове на Асамблеята. Джаспър изглеждаше ужасен. Дори Аарън бе притеснен.

– Ще взема Пакостник – каза Руфъс и вдигна ръка, преди Кал да успее да възрази. – Ще е в безопасност в стаята ти. Това е повече отколкото мога да кажа, в случай че дойде с нас. В Асамблеята не обичат животните, обсебени от Хаоса.

Щракна с пръсти и Пакостник изтича до него. Кал го погледна, сякаш се чувства предаден.

– Алистър, ела за миг – каза Руфъс.

Алистър изглеждаше изненадан, след което приближи Руфъс. Двамата мъже взаимно се огледаха внимателно. Изражението на лицето на Руфъс се промени, но Кал сметна, че долавя в него нотка, подсказваща, че този Алистър, който той вижда, е различен от онзи, който виждаше Кал, когато погледнеше към баща си. Изглеждаше, като че вижда момче, може би на възрастта на Кал, с тъмна коса и пакостливи очи.

– Добре дошъл обратно в Магистериума, Алистър Хънт – рече Руфъс. – Липсваше ни.

Когато Алистър погледна към майстор Руфъс, в очите му нямаше гняв, но изглеждаше изтощен, от което стомахът на Кал се сви.

– На мен не ми липсваше – заяви той. – Виж, всичко е по моя вина. Нека децата се върнат в стаите си и аз да ида пред Магистериума. Не ме интересува какво ще правят.

– Хубав план – стана на крака Джаспър.

– Сядай, де Уинтър – нареди майстор Руфъс. – Имаш късмет, че майстор Милагрос не е тук. Смяташе да те провеси над Бездънната яма.

– Над кое? – попита Кал. Джаспър бързо седна, а майстор Руфъс се приведе да прошепне нещо на Алистър, което Кал не чу. Майстор Руфъс отстъпи назад с Пакостник и отново почука с гривна по стената. Вратата се затвори и ги остави в стаята.

Кал си пое дълбоко въздух. Радваше се, че ще говори пред Асамблеята. Трябваше да остане, да обясни какво се е случило, преди някой друг да го направи. Да им покаже това, в което иначе не биха повярвали.

Кал погледна към Джаспър и се запита какво ли ще говори той пред Асамблеята. Щеше да спомене, че е отвлечен. Затова Кал трябваше да заговори пръв, преди стражите да го отведат. Джаспър го погледна замислено с тъмните си очи.

– Какво ще кажем? – попита той. – Тоест, ти какво смяташ да кажеш на Асамблеята?

– Ще признаем истината – отвърна Кал. – Ще им кажем всичко.

– Всичко? – Аарън като че се разтревожи. Кал усети как стомахът му се свива още повече. Готов ли бе Аарън да излъже за него?

– Кал е прав – рече Алистър. – Мислете практично. Най-лошото, което можем да направим, е да си противоречим. Само ако говорим истината, ще разкажем една и съща история.

– Не знам защо ми е да слушам съвета на издирван престъпник – промърмори Джаспър.

– Всички сме търсени престъпници, Джаспър – сопна се Тамара и потупа Кал по рамото. – Всичко ще е наред.

– Да, успокой старата гад – отвърна Джаспър. – Той е твърде крехък, татко му го донесе на ръце.

– Млъквай – отсече Аарън. – Всеки път, когато се изнервиш, ставаш неприятен.

Кал погледна изненадан към Джаспър. Дали това бе истина? Съдейки по собствения си опит, Кал смяташе Джаспър за неприятен през по-голямата част от времето, но пък самият той знаеше какво значи устата да изпреварва разума. Самият той казваше много неща, преди да се замисли над тях.

Не искаше да смята, че има прилики с Джаспър, особено по отношение на това, което не харесваше у него.

Константин Мадън е бил чаровен , бе казала Тамара.

Вратата се отвори и майстор Норт влезе.

– Асамблеята ще ви приеме сега – рече той.

Бъди чаровен , каза си Кал. Ако си Константин, използвай го! Бъди чаровен .

Станаха на крака и последваха майстор Норт надолу по медния коридор и през арката към една масивна кръгла стая. Кал я бе посещавал и преди, но скри изненадата си от съвпадението. Бе се промъквал в Магистериума, когато попадна на среща на маговете тук. Сега вероятно не бе най-добрият момент да разкрива, че е подслушвал.

Пещерата бе масивна и кръгла. Скъпоценни камъни украсяваха стените, оформяйки фигури на съзвездия. Центърът на стаята бе зает от масивна кръгла дървена маса с кухо ядро. Изглеждаше така, все едно е направена от дървесен ствол, но дървото явно беше огромно, по-голямо и от най-широката секвоя. Кал непреодолимо искаше да погали с пръсти повърхността му.