Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Ние всичките сме шантави – напомни Тамара и огледа Аарън.

Бе използвал огромни количества от магията на Хаоса и макар все още да бе изправен, изглеждаше така, сякаш ще падне.

– Вече не кървиш, но не знам толкова целебна магия, за да разбера дали си навехнал, или си счупил нещо. Или...

– Никой ли няма да спомене нещо по въпроса за това, че Кал е макар ? – намеси се Джаспър.

Всички изглеждаха ужасени.

– Джаспър! – скара му се Тамара.

– Съжалявам – продължи Джаспър, – не знаех, че се преструваме, сякаш нищо не е станало. – След това се обърна към Кал: – Знаеше ли, че си макар ? О, чакай, забравих, че не мога да ти вярвам изобщо.

– Не е знаел – отвърна Алистър. – Магията на Хаоса бе заключена в тялото на Константин и след унищожението на тялото се е освободила. Явно се е закачила за душата на Кал. Константин стана макар заради опасността, заплашваща брат му. Джерико бе нападнат от избягал елементал в пещерите, а Константин го накара да изчезне.

– Откъде знаете това? – присви очи Тамара.

Аарън, Тамара и Джаспър го зяпнаха.

– Понеже бяхме чираци в една и съща група – отвърна Алистър. – Бяхме петима. Сара, Деклън, Джерико, Константин и аз. Руфъс бе нашият майстор.

– Казаха, че Константин изкарал максималните оценки на изпитите – рече Джаспър. – Максималните.

– Бяхме най-добрите в нашата година – отвърна Алистър. Звучеше уморен и говореше за това, все едно се е случило преди милион години.

– Били сте приятели с Константин? Добри приятели? – попита Аарън. Макар да бе окървавен, мръсен и изтощен, изглеждаше готов да ги защити всичките.

– Той, Джерико и Сара бяха най-добрите ми приятели – обясни Алистър. – Знаете как са чираците по групи.

– Като говорим за това – каза Тамара и погледна уплашено към Аарън, – трябва да разберем как да измъкнем нашата група от това място.

– Никак – промърмори Кал. Тамара го изгледа накриво.

– С водна магия – заяви Алистър и тръгна надолу по плажа. – Съберете дърва. Ще си направим сал.

Внезапно целият плаж светна, все едно са го осветили с прожектор. Кал се олюля назад и се хвана за раницата, стиснал с пръсти презрамките. Чу как Джаспър изкрещява нещо, а после маговете полетяха над тях.

Майстор Норт, майстор Рокмапъл, майстор Милагрос и майстор Руфъс увиснаха във въздуха.

– Татко – извика Кал и изтича при баща си. – Ще те убият, трябва да вървиш. Ще опитаме да ги задържим!

– Не! – помъчи се да надвика вятъра Алистър. –Заслужавам наказание, задето взех Алкахеста, но не аз съм в голяма опасност...

– КАЛЪМ – каза майстор Руфъс. – ТАМАРА. ААРЪН. АЛИСТЪР. ДЖАСПЪР. НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАЙТЕ.

С тези думи въздухът се завихри около Кал, удебели се и го повдигна към небето. Независимо от думите на майстор Руфъс Кал продължи да се съпротивлява.

– Сигурно сме били скрити от тях в гробницата – каза Тамара. – Явно така е била омагьосана като Магистериума, че да не могат да те проследят в нея. Но сега нея я няма и те са ни намерили.

– Не ни наранявайте – извика Джаспър. – Предаваме се!

Майстор Норт вдигна ръце и от облаците се появиха три въздушни елементала, подобни на змиорки. Бяха големи и спокойни, поне докато не отвориха огромните си челюсти. Видя как един поглъща Аарън в гушата си. След миг втори елементал се устреми към него със зинала паст.

– Ооох! – извика Кал и се търкулна вътре. Очакваше да се озове в стомаха на някакво същество, но мястото, където падна, бе меко, безформено и сухо. Така си представяше чувството да лежиш в облаците, макар да знаеше, че облаците са направени от вода.

Пакостник се търкулна към него. Изглеждаше ужасен. Обсебеният вълк зави и Кал опита да го успокои. Тогава се появи Алистър, все още вдигнал ръце, като че бе по средата на изричането на заклинание.

Елементалът се завихри и заплува в небето, следвайки маговете към Магистериума. Кал разбра къде отиват, тъй като виждаше през съществото. То бе облачно и плътно на някои места, а на други напълно прозрачно. Където и да го докоснеше обаче, елементалът изглеждаше здрав.

– Татко? – попита Кал. – Какво става?

– Мисля, че маговете са искали да бъдат сигурни, че няма да избягаме, затова са създали затвор вътре в елементала. Впечатляващо.

Алистър седна върху облачния стомах на съществото.

– Четиримата явно сте трудни за улавяне.

– Предполагам – рече Кал. Знаеше какво трябва да каже на баща си. Това, което искаше да сподели, откатко бе видял бележките на Алистър до майстор Джоузеф. – Съжалявам за станалото. Имам предвид... през лятото.