Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Затича се към Кал.

В този ужасен миг Кал разбра, че ще умре. Спомни си веригите, които баща му бе подготвил в основата на собствената им къща, спомни си думите, които майстор Джоузеф бе показал на Кал, издълбани в леда от ръцете на собствената му майка с острието, което Алистър бе хвърлил към него.

УБИЙ ДЕТЕТО .

Най-накрая, след тринайсет години, Алистър щеше да го направи. Кал не мръдна. Щом собственият му баща го мразеше толкова, щом бе готов да отнеме живота му, може би наистина бе прекалено ужасно чудовище, за да продължи да живее. Може би трябваше да умре.

Всичко се забави около Кал. Аарън, Тамара и Джаспър тичаха към него, но бяха прекалено далеч, за да го стигнат. Майстор Джоузеф се мъчеше да се освободи от обсебения и му крещеше.

– Заповядвам да ме пуснеш – чу Кал думите на майстор Джоузеф. За негова изненада, Стенли наистина го пусна. Старият маг се стрелна към Кал и се хвърли върху него, за да го защити от собствения му баща. Коленете на Кал омекнаха и той падна на земята, притиснат от майстор Джоузеф.

Но Алистър не спря. Мина покрай Кал и майстор Джоузеф и се спря пред тялото на Врага на Смъртта.

– Джоузеф, наистина ли смяташе, че можеш да ме изкушиш да предам собствения си син? Веднага щом разбрах, че се опитваш да натикаш душата му в трупа на този злодей, осъзнах какво трябва да направя.

С тези думи вдигна Алкахеста – красив и сияен на ярката светлина – и замахна здраво надолу, забивайки покритата си с метал ръка в сърцето на Константин Мадън.

Майстор Джоузеф изкрещя и изблъска Кал, който се закашля и застана зяпнал на колене.

Светлина блесна под кожата на Врага на Смъртта. Там, където сияеше, тялото започна да почернява като овъглено. Алистър зави от болка, когато Алкахестът поаленя от жега. Продължи да крещи, когато ръката му се освободи, цялата покрита с червени изгаряния.

– Татко – рече Кал и се изправи на крака. Стаята се изпълни със смрадлив пушек, от който очите му засмъдяха.

– Не, НЕ! – извика майстор Джоузеф, вдигна жезъла си и се хвърли към тялото на Константин. Измъкна Алкахеста, виейки от болка, когато ръката му сграбчи горещия метал. Но не спря. Вместо това завъртя жезъла си. От него експлодира магия, която обкръжи Врага и се опита да спре силата, която поглъщаше тялото на Константин. Енергията запращя в стаята, докато той повтаряше заклинанието си отново и отново.

Кал закуцука напред и после замаян се спря. Пред очите му притъмня. Какво става с мен? , помисли си той и падна на колене. Не изпита болка, но тялото му се разтресе, все едно го унищожаваха заедно с Константин.

– Бягай, Кал! – извика Алистър, стиснал горящата си ръка. – Махни се от гробницата!

– Аз... не мога – изпъшка Кал и после около него се появиха фигури. Аарън, Тамара и Джаспър. Някой опита да му помогне да се изправи, но краката не го слушаха.

– Вървете – прошепна той, – вървете без мен.

– Никога.

Една ръка стисна неговата. Осъзна, че това е Аарън.

– Какво става с него? – уплашеният шепот на Джаспър бе заглушен от крясъка на майстор Джоузеф. Гърдите на Константин спаднаха навътре като пукнат балон.

– Хванете макара и приятелите му! – кресна майстор Джоузеф на Стенли. – Убийте всички освен Калъм!

Обсебеният тръгна към него. Кал чу уплашения писък на Тамара и усети ръцете ù около себе си. Всички се опитваха да го отведат до стълбите, но той бе като от олово. Изсули се от хватката им и падна на пода пред стълбите.

После всичко изчезна, а гласовете на приятелите на Кал заглъхнаха. Можеше само да продължи да диша, докато мракът не се издигна пред очите му, истинска чернота, която бе виждал да излиза само от ръцете на Аарън, тъмата от бездната. Хаосът го изпълни и разкъса мислите му, чувствата му бяха погълнати от силата, надигаща се в него.

Бавно и полека Кал отново започна да диша. Вдигна глава. Лицето му бе мокро.

Стаята бе потънала в Хаос. Стенли се бе подчинил на заповедта на майстор Джоузеф и бе нападнал приятелите на Кал. Сега се извисяваше над Тамара, която отстъпваше и призоваваше огън. Метна го, но той само одраска обсебения. Остави следа от изгорено по гърдите на Стенли, но той сякаш не забеляза.

Аарън скочи на гърба на Стенли и стисна врата на обсебения с ръка така, сякаш се мъчеше да го обезглави. Джаспър използваше магия от земя и въздух, за да хвърля прах в очите на Стенли. Той се мяташе насам-натам, но изглеждаше повече подразнен, отколкото ранен.

Алистър и майстор Джоузеф се бореха за Алкахеста. Майстор Джоузеф го удари през лицето с жезъла си. Алистър отстъпи окървавен.