Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Не се безпокой – отвърна майстор Джоузеф. – Сторих така, че Калъм да се присъедини към компанията ни.

Алистър направи крачка към майстор Джоузеф. Кал видя, че той носи в лявата си ръка Алкахеста, който проблясна, когато раздвижи пръсти. Изглеждаше точно като на картинката.

– Какво имаш предвид?

– Имам предвид, че е напуснал Магистериума, за да те намери, разбира се. Да те спаси от гнева на маговете. Знам къде би отишъл, затова му оставих диря, която да го отведе право при нас. Дори пратих ескорт, който да гарантира, че ще е в безопасност. Но ти обещавам, Алистър, погрижил съм се за безопасността му. За мен той означава повече, отколкото означава за теб.

Сърцето на Кал бясно затупка. Замисли се за думите, дължината и ширината, внимателно изписани във всяко писмо, точната дата на срещата, така направена, че да имат време да стигнат за нея. Кал смяташе, че е имал късмет, че е бил с крачка пред възрастните. Но всъщност бе марионетка в ръцете на майстор Джоузеф.

За миг Кал си изпусна нервите. Все пак бе само едно дете. Приятелите му бяха деца, макар едното от тях да бе новият макар . А ако се бяха надценили? Ако не можеха да помогнат?

Алистър заговори и за миг Кал дори не можеше да се съсредоточи.

– Уверявам те, че грешиш – каза Алистър. За мен Калъм значи много повече, отколкото означава за теб. Стой настрана от него. Не знам дали е най-великият маг на своето поколение, или на някое друго, но е добро момче. Никой не го е изкривил така, както ти направи с братята Мадън. Помня ги, Джоузеф. Помня какво направи с тях.

Кал усети как го заболява сърцето. Алистър не звучеше така, като да мрази Кал, макар да бе дошъл да го размени за сина си.

– Спри да размахваш Алкахеста. Знаеш, че не може да ме нарани – заяви майстор Джоузеф и надигна жезъла си. – Много ми се иска да можех да използвам магията на Хаоса, но нямам, уви, тази възможност, тъй че е излишно да ме заплашваш с него. Единствената причина обсебените да ме слушат е, че Константин заповяда така.

– Не съм тук, за да заплашвам теб, Джоузеф – отвърна Алистър и направи крачка към тялото на Константин Мадън.

– Хубаво – намръщи се майстор Джоузеф. – Достатъчно. Дай ми Алкахеста. Искам да те наградя, но не мисли и за момент, че бих се поколебал да те убия, ако се съпротивляваш. А и е доста удобно да загинеш в гробница. Няма да трябва да те погребвам.

Алистър направи внимателно още една крачка към тялото. Майстор Джоузеф вдигна ръка и дузина тънки нишки като от сребро се изстреляха от мрака. Те се увиха около Алистър и го оплетоха така, както паякът омотава муха, преди да я изяде. Алистър извика от болка и опита да освободи покритата си с ръкавица ръка.

Кал трябваше да направи нещо.

– Спри! – извика той. – Остави баща ми на мира! Стенли, направи нещо! Хвани го!

Както майстор Джоузеф, така и Алистър замръзнаха, когато стана ясно, че са объркали застаналия в основите на стълбите Кал за обсебен.

Стенли тръгна към майстор Джоузеф, но заповедта на Кал бе толкова неточна, че дори не бе сигурен какво може да направи обсебеният.

Майстор Джоузеф определено не изглеждаше объркан. Той пренебрегна Стенли, като че не беше там.

И се усмихна.

– Слизаме – прошепна Аарън. Кал обърна глава, без да иска, и видя как Тамара, Джаспър и Аарън идват надолу по стълбите. Даде им знак да останат назад.

– А, Калъм, радвам се, че дойде навреме – рече майстор Джоузеф. – Виждам, че си довел и приятели, макар че не мога да разпозная кои. Това верният макар ли е? Каква приятна изненада.

Стенли почти бе стигнал мястото, където седеше майстор Джоузеф.

Можем да спечелим войната , помисли си Калъм. Ако наредя на Стенли да те убие, войната свършва.

Дали? Можеше ли да свърши, ако Врагът е все още жив?

– Кал? – каза Алистър ужасен. – Бягай оттук!

Тамара и Джаспър се препънаха на последната стълба. И двамата бяха изумени при вида на тялото на Врага и това кой стои до него. Аарън опита да мине покрай тях, но Тамара и Джаспър застанаха на пътя му.

– Пуснете ме! – възрази Аарън и изпъна врат, за да види накъде гледат.

– Никакъв шанс – прошепна яростно Тамара. – Бащата на Кал държи Алкахеста. Това нещо може да те убие.

– Татко е прав. Трябва да си вървите – увери ги Кал. – Отведете Аарън на сигурно място.

Видя нерешителността, изписана на лицата им. Той също се разкъсваше: не искаше да ги застрашава, но и не знаеше дали ще е толкова смел без тях.

– Вижте! – възкликна Джаспър. Стенли бе стигнал до майстор Джоузеф. Сграбчи го за китките и ги извъртя зад гърба му, така че да го хване в капан.