Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Остави го на мира! – извика Кал и запълзя обратно към баща си.

Майстор Джоузеф изрече някаква дума и Алистър падна на пода.

Тялото на Константин бе обгорено, а гърдите му бяха хлътнали и почернели. Кал видя потъмнелите кости на ребрата да се подават през овъглената кожа. Заля го нова вълна магия, която го обездвижи. Чувстваше се така, като че гледа нещо нереално, случващо се на огромно разстояние.

– Кал – гласът на Тамара сряза мъглата в ума му, – трябва да направиш нещо, Кал. Кажи на обсебения да спре.

– Нещо не е наред с мен – прошепна Кал, а пред очите му затанцуваха петна. Напрежението в него продължаваше да се разширява в опит да се изплъзне от контрола му.

Не знаеше какво е, но чувстваше, че ще го разкъса.

Тамара стисна ръката му по-силно.

– Всичко с теб си е наред – рече тя, – винаги е било наред. Ти си Калъм Хънт. Сега кажи на онова чудо да спре да ни напада. То ще послуша теб, а не майстор Джоузеф. Можеш да го спреш.

Така Кал вдигна ръка. Искаше да спре Стенли с жест, да накара водача на обсебените да престане. Но когато вдигна ръка, натискът в него пречупи контрола му като експлозия на забавен кадър. Погледна шокиран, когато пръстите му се разтвориха. За пръв път през живота си Калъм Хънт призова Хаоса на този свят.

Мракът изригна от дланта му. Сенките се надигнаха, обкръжиха Стенли с въжета от тъмнина. Обсебеният се обърна с измъчен поглед към Кал и момчето долови усещане за предателство в очите му. Стенли запищя и Кал разбра всеки от писъците като думи, които се забиха в мозъка му.

– Господарю, ти ме създаде. Защо ме унищожаваш?

Сенките се свиха навътре и заличиха Стенли от света на живите.

Мракът плъзна пипалата си в търсене на плячка. Протегна се към останалите – към Тамара, към Джаспър, към майстор Джоузеф, който се завъртя на пети и избяга, стиснал Алкахеста, изчезвайки през скритата врата, от която бе дошъл с Алистър. Алистър опита да го спре, но бе твърде късно. Вратата се затръшна и се заключи зад Джоузеф.

Кал не можеше да спре магията на Хаоса. Тя потече от него като река и той усети как изтича с нея. Спомни си какво е да лети без противотежест, да забрави човешките грижи.

Почувства ръката на Аарън на гърба си. Тя го прикова на едно място, накара го да се съсредоточи.

– Калъм, достатъчно.

И това някак позволи на Кал да изключи потока. Не можа да го спре, но престана да тече като кръв. Огледа се разтреперан. Хаосът, който бе освободил, се бе превърнал в живи сенки, които разкъсваха краищата на стаята.

Тъмнината се пръсна неумолимо и изяде стените на гробницата, колоните, които държаха покрива, сдъвка хоросана, който скрепяваше тухлите в подземната стая, докато те не се отхлабиха и не започнаха да падат.

– Трябва да се махаме от това място! – рече Алистър, извърна се от вратата, през която се бе измъкнал майстор Джоузеф, и се насочи към основата на стълбите, като даде знак на останалите да го последват.

– Идвайте всички!

Тамара стана на крака и издърпа Кал със себе си. Заедно с Джаспър и Аарън тя и Кал се затичаха към Алистър и стълбите. Наблизо се срути част от тавана и по земята започнаха да падат камъни, които се пръскаха в краката им. Отдръпнаха се и едва не се удариха в петното разширяваща се сянка. Джаспър извика и отскочи назад.

Мракът се стрелна към него. Аарън протегна ръка и лъч черна светлина просия от дланта му. Той удари сянката и я погълна. Кал погледна изумен към Аарън.

– Хаосът спира хаос – обясни Аарън.

– Но аз не владея магията на Хаоса – прошепна Кал.

– Изглежда я владееш – отбеляза Аарън. В гласа му се чу нещо като мрачно веселие, а може би и по-лошо.

Лицето на Тамара бе изцапано със сажди.

– Поглъща цялата гробница. Аарън, можеш ли да го удържиш, докато се измъкнем?

– Мисля, че да – отвърна Аарън и огледа сенките. Пълзящата магия се задълбочи, изсмуквайки всичко в бездната.

– Но Кал пусна много енергия на Хаоса. Не знам.

– Върви – рече Кал. Почувства се по-добре без Хаоса в главата си, заглушаващ мислите му. Все още обаче усещаше как нещо трепти в него, нещо, което преди не бе там.

– Калъм – отвори уста Алистър, но Кал го прекъсна.

– Татко, искам да ги изведеш оттук. Веднага.

– Ами ти? – попита Тамара. – Да не си помислил да останеш.

Кал погледна Тамара в очите и поиска тя да му повярва, поне този път.

– Няма. Върви. Ще ви настигна.

Тамара явно прочете нещо в лицето на Кал, понеже кимна. Джаспър вече се изнизваше покрай Алистър. Аарън изглеждаше не така сигурен, но магията на Хаоса вече поглъщаше стените около него и нямаше какво да стори. Стреляше с още и още магия, изблъсквайки бездната, докато се катереха по стълбите.