Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Кал имаше само няколко мига, преди Алистър да разбере, че не го следва.

Изтегли Мири от ножницата и отиде до мраморната плоча, където почиваха тленните останки на Константин Мадън.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Кал се изкатери по стълбите колкото се може по-бързо, проклинайки крака си, докато самите стени се разпадаха в нищото. Навсякъде наоколо мракът го преследваше, все едно искаше да го издърпа във вечната си прегръдка. Той бе освободил магията на Хаоса, но нямаше представа как да я спре.

– Кал – извика Алистър от коридора, вдигнал ръце, за да удържи тавана с магия. – Кал, къде си? Кал?

Изтича до баща си. Около тях се сипеха камъни, камъни, които щяха да го погребат, ако баща му не бе се върнал за него.

– Тук съм – рече той, останал без дъх. – Точно тук.

– Сега ще тръгнем заедно – каза Алистър. Протегна ръка и Кал видя, че обгорената му ръка е изцерена, макар и не изцяло, но мехурите вече представляваха само леко зачервена кожа. – Лековита магия – обясни Алистър, като видя изненадания поглед на Кал. – Хайде, подпри се на мен.

– Добре – каза Кал и остави баща му да го прегърне през рамо и да го изведе покрай телата на Дрю и Джерико, покрай смеещата се глава на Верити навън, на тревата, където стояха Джаспър, Тамара и Аарън. Аарън бе вдигнал и двете си ръце. Очевидно правеше каквото може, за да удържи магията на Хаоса, която опитваше да разкъса гробницата. В следващия миг видя Кал и Алистър да падат на колене и я пусна.

Мракът изригна като пепел от вулкан. Кал и Алистър се спряха. Кал се подпираше на баща си, загледан в магията на Хаоса, която поглъщаше лобното място на Врага на Смъртта. Мазна, гъста тъмнина покри сградата, а пипалата ù отвън се разтърсиха като бръшлян. Но докато гледаше, Кал осъзна, че това не е тъмнина, а нещо по-черно, което окото му пресъздаваше по възприемчив начин, понеже виждаше самото нищо . И там, където нищото докоснеше сградата, тя преставаше да съществува, докато не останаха загледани в гола, изравнена земя, в мястото, където се бе издигала гробницата. Странният и ужасен смях на Верити продължи да ехти във въздуха.

– Отиде ли си? – попита Джаспър.

– Гробницата отиде там, където изпратих Аутомотонес – рече Аарън и го погледна уморен.

– Аутомотонес? – Алистър изглеждаше шокиран от изявлението. – Но той е пленен в най-дълбоките пропасти на Магистериума!

– Беше – отвърна Кал. – Магистериумът го пусна подире ни.

Алистър си пое дълбоко въздух, както постъпваше само когато е ядосан, изненадан или и двете. Направи няколко крачки встрани от групата. Очевидно опитваше да проясни мислите си. Кал вдигна раницата по-високо на рамото си. Бе изтощен.

Майстор Джоузеф се бе измъкнал, при това с Алкахеста, с предмета, който бяха опитали да опазят далеч от ръцете му. Армията обсебени бе изчезнала. Майстор Джоузеф явно им бе заповядал да го отведат обратно до брега. И вероятно бе взел всички лодки, за да им е гадно.

Внезапно Кал си спомни, че Пакостник бе с обсебените, че самият вълк е обсебен. Ако майстор Джоузеф можеше да командва останалите, вероятно можеше да командва и вълка.

– Пакостник! – извика той, а паниката накара сърцето му да се свие. – Пакостник!

Как можеше да остави вълка пред гробницата? Бе постъпил с Пакостник като с обикновено куче, а той бе много повече от това.

Кал се затича по пътя към плажа. Кракът го болеше и почти се бе разплакал, докато викаше вълка си. Това бе още нещо, за което не бе готов, още нещо, което не можеше да понесе.

– Кал! – извика баща му. Момчето се обърна и видя уморения Алистър да върви с Пакостник по петите си. Кал се загледа. Обгорената ръка на баща му бе потънала в козината на вълка и по нея имаше пепел, но иначе не изглеждаше ранен.

– Добре е. Хукна, преди да успеем да ти кажем, но той опита да влезе в гробницата. Трябваше да го спрем. Не беше лесно.

– Баща ти го удържа – добави Аарън.

Пакостник направи няколко крачки към Кал. Кал вдигна ръце и Пакостник започна да се милва в тях, ближейки лицето му.

– Това е много по-трогателно, отколкото като видя мен – каза Тамара. Тя гледаше драскотините на Аарън и използва земната магия, за да изцери най-лошите наранявания. Вече бе излекувала окървавената устна на Джаспър.

Кал потупа Пакостник по главата.

– Трябваше да се сетя, че майстор Джоузеф не би те отвлякъл. Той обича само мъртви и шантави неща.