Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

И разбира се, бе го направил Аарън. Той на всекиго съчувстваше.

– Тук – рече Джаспър и се отдалечи надолу по коридора, загледан към друга ниша. Странните сияещи топки по стените хвърляха зловеща светлина по лицето му.

– Ето някого, когото познаваме.

Кал разбра кой ще е това, преди още да стигне. Мършаво момче с кафява права коса и лунички, затворило очи завинаги.

Дрю.

Спомни си тялото на Дрю последния път, когато го беше видял. Начина, по който майстор Джоузеф го бе омагьосал, за да затвори раните, макар Дрю вече да бе мъртъв. Тялото изглеждаше изцерено, макар душата да я нямаше.

И той имаше погребални дарове, сгънати дрехи и любими игри, статуетка на кон и снимка с една ръка около усмихнатия майстор Джоузеф и още някого, който бе изрязан от нея. Кал се канеше да вземе снимката и да я погледне по-внимателно, когато чу далечни и приглушени гласове под тях.

– Чухте ли това? – прошепна той, стана и се отдалечи от тялото на Дрю надолу по коридора.

Стълби слизаха в сумрака. Изглеждаха като изсечени в скалата. На Кал му отне миг, преди да разбере, че са направени с магия.

Времето е по-близо, отколкото си мислиш.

Кал слезе надолу по стълбите. Другите го последваха малко по-внимателно. Стигна долните стъпала и огледа пещерната, сенчеста стая. Мракът долу бе по-дълбок, а светещите скали по стените – по-разпръснати. А после го видя. Последното тяло: на Константин.

Лежеше на мраморна плоча, кръстосал ръце над гърдите си. Имаше тъмнокафява коса и остри черти. Щеше да е красив, ако не бяха следите от изгаряне, които покриваха дясната половина от лицето му и слизаха надолу към яката. Не бяха толкова лоши, колкото Кал си представяше, не и след историите за обгореното лице на Врага и маската, която носеше. Константин изглеждаше нормален. Ужасяващо нормален. Можеше да е всеки от улицата. Който и да е.

Кал приближи още малко. Стенли застана зад него.

– Какво видя? – прошепна Аарън от горната част на стълбището.

– Шшт – прошепна в отговор Кал и застана до тялото на Константин. – Стойте тук.

Стори му се, че чува гласове от стените. Дали това не бяха призраци, или въображението му играеше номера? Вече не бе сигурен. Не можеше да откъсне очи от тялото.

Това съм аз, помисли си той. С това лице израснах, преди да се превърна в Калъм Хънт.

Замая се. Олюля се назад към стената в някаква сенчеста ниша. Тъкмо тогава една скрита врата се отвори. Майстор Джоузеф влезе в стаята, следван от бащата на Кал. Сърцето на Кал бясно затупка. Бяха закъснели. Вече не можеха да спрат Алистър!

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Майстор Джоузеф изглеждаше така, както го помнеше Кал от последния път. Същият жезъл, същата униформа, същият безумен блясък в погледа.

– Хубаво е, че си взел Алкахеста – каза той на Алистър. – Знаех си, че ще е по-добре да работим заедно. Все пак искаме едно и също нещо в крайна сметка. Но Алистър от своя страна изглеждаше изтощен. Дрехите му бяха изцапани, носеше стари дънки и смачкан анорак. Лицето му бе небръснато.

– Не искаме едно и също. Аз просто искам сина си обратно.

Сина си . За миг, когато Кал видя баща си, почувства облекчение. Усещане за семейство. Сега обаче се чувстваше така, сякаш са изтръгнали сърцето му. Знаеше кого иска баща му и това не бе той.

Погледът на майстор Джоузеф се премести към гъстите сенки, в които стояха Кал и Стенли. Кал замръзна и опита да бъде колкото се може по-неподвижен. Дори не искаше да диша, за да не го забележат. Аарън и другите явно бяха усетили, че нещо не е наред, тъй като останаха скрити на стълбите. Както правеше винаги, Стенли последва примера на Кал и също замръзна.

Алистър проследи погледа на майстор Джоузеф, отправен към неясната светлина, където бяха Стенли и Кал.

– Обсебени от Хаоса. Не бива да ги оставяш просто така.

– Всяка гробница има нужда от пазачи – каза майстор Джоузеф. Може би бе нормално обсебените да щъкат из гроба на Константин.

– Момчето ти е мъртво, но може да възкръсне. Ти отгледа Константин, който беше и отново ще бъде най-великият маг на нашето време, може би и на всички времена. Върне ли тялото си, той ще може да привлече душата на сина ти обратно в нейното тяло. Ако наистина си успял да поправиш Алкахеста, трябва ни само Калъм.

– Трябва ми демонстрация, че Алкахестът няма направо да го убие – рече Алистър. – Казах ти, че няма да ти го доведа, докато не съм сигурен, че ще е безопасно.