Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Джаспър отвори уста да възрази и пак я затвори.

Кал седна внимателно в лодката. Аарън го последва. Джаспър се настани във втората лодка. Тамара взе Пакостник и отиде до третата.

Обсебените ги отведоха до морето.

Кал бе шофирал често с Алистър, но единствените лодки, на които се бе качвал, бяха фериботите. Прекарваха ретро коли или други антикварни предмети от далечна страна, поръчани от Алистър. И малките лодки в тунелите на Магистериума.

Кал никога не се бе спускал толкова ниско във водата, нито бе излизал в открито море. Вълните във всички посоки изглеждаха черни, а пръските им се усещаха ледени по бузите му и бяха толкова солени, че му загорча в устата.

Бе уплашен. Обсебените от Хаоса бяха ужасяващи, а фактът, че му се подчиняваха, не ги правеше по-малко чудовищни. Приятелите му искаха да се махнат от него, може би да го наранят. А тепърва го очакваха баща му и майстор Джоузеф. И двамата бяха непредвидими и опасни.

Аарън седеше свит на носа на лодката. Кал искаше да му каже нещо, но предположи, че каквото и да е то, няма да се приеме добре. Обсебените вървяха под водата и теглеха лодките. Кал виждаше главите им над вълните. Накрая земята пред тях се превърна в остров – малък, не по-широк от няколко километра, покрит с дървета. Обсебените издърпаха малкия съд на плажа само с влажните си ръце. Кал слезе от лодката, следван от Аарън, и се присъедини към Тамара и Джаспър на брега. Тамара държеше Пакостник за нашийника, а той лаеше и напираше към Кал. Всички гледаха как обсебените излязоха на вълни по брега като удавените пирати от приказките за призраци.

– Господарю – рече водачът им, когато всички се събраха. Застана близо до Кал като бодигард. – Гробницата ви.

Първоначално Кал помисли, че не е чул добре. „Вече сте у дома си“, сякаш искаше да каже съществото за миг. Но после изрече съвсем друго.

Кал скочи от лодката и едва не падна на пясъка.

– Гробницата?

Аарън го погледна особено.

– Следвайте ме – каза водачът на обсебените и тръгна през дърветата. Остатъкът от армията му го обкръжи. От телата им капеше вода. Насочиха Кал и останалите по една пътека. Не беше осветена, но бе широка, с бели камъни, които отразяваха светлината с краищата си.

Запита се какво ще стане, ако накара обсебените от Хаоса да ходят в редичка. Дали щяха да го направят? Налагаше ли им се? Все още с тази мисъл в главата, започна да си представя други странни и весели неща, които би могъл да накара обсебените да вършат. Да танцуват, да подскачат на един крак. Представи си как цялата армия на Врага на Смъртта напредва на куц крак.

Налудничав смях се изплъзна от устата му. Тамара го погледна обезпокоена.

Няма нищо по-зловещо от това черният лорд да ти се изсмее , помисли си той и сподави последвалия порив неуместен истеричен смях.

Точно тогава пътят рязко зави и той видя огромната сграда от сив камък. Изглеждаше стара и обрулена от годините и морския въздух. Две врати, изработени с очертанията на полумесец, съставяха входа. Високо над едната от тях имаше чукало, оформено като човешка глава. На прага бяха издълбани думи на латински:

ultima forsan. ultima forsan. Ultima forsan.

– Какво ли означава това? – запита се Кал на висок глас.

– Означава следното, Господарю: „Времето е по-близо, отколкото си мислиш“ – преведе водачът.

– Мисля, че означава нещо за последния час, но латинският ми не е добър – каза Тамара.

Кал я погледна объркан.

– Означава, че „времето е по-близо, отколкото си мислиш“.

– Правилно – погледна го изненадан Джаспър. – Така е.

– Кал, защо питаш, след като вече знаеш? – обади се Аарън.

– Защото не знаех, докато той не ми каза – отвърна подразнен Кал и посочи водача на обсебените. – Не го ли чухте?

Отново настъпи ужасна тишина.

– Кал – попита бавно Тамара, – да не искаш да кажеш, че тези отвратителни неща ти говорят? Знам, че ти им приказваш нещо, но не съм чула да отговарят.

– Главно той отговаря – Кал посочи към водача, който изглеждаше безстрастен. – Да, чувам ги как говорят. Вие не го ли чухте на сечището, когато ме нарече „господарю“?

Тамара поклати глава.

– Не различавам думи, само сумтене и пъшкане – обясни тихо тя.

– И странни звуци като сподавени писъци – добави Аарън.

– На мен ми звучи като съвършен английски – отвърна Кал.

– Това е, защото си като тях – излая Джаспър. – Душите им са празни и в тях няма нищо. Нито пък в теб. Ти си просто Врагът.

– Врагът е направил тези същества – каза Аарън и прибра ръце в джобовете. – Трябвало е да ги разбира, понеже са му служили. А ти ги разбираш, защото...