Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Не знаех – отвърна той, – не и когато предложих.

– Не искам да се бия с теб – продължи Аарън. Джаспър и Тамара вървяха напред и Тамара му говореше нещо. – Не искам, но това ще стане, нали? Такава е съдбата ни. Да се избием взаимно.

– Нали не вярваш, че искам да те убия? – попита Кал. – Ако съм възнамерявал, можех да го направя. Докато спиш. Милион пъти досега. Да те обезглавя!

– Убедителен си – промърмори Аарън. – Тамара!

Тя изостана, за да поговори с тях. Джаспър продължи да върви напред. Няколко обсебени крачеха до него.

– Защо каза онова нещо преди малко? – попита Аарън. – Че вярваш на Кал.

– Понеже опита да се измъкне от Магистериума – отговори Тамара. – Не искаше да идва. Ако знаеше, че е Константин Мадън, щеше да опита да спечели майсторите на своя страна и да ги наблюдава. Вместо това вбеси всички. Освен това – добави тя – Константин Мадън е имал легендарен чар, а Кал –никакъв.

– Благодаря – отвърна Кал и направи гримаса заради болката в крака си. Не бе сигурен колко дълго може да продължи без почивка. – Стопли сърцето ми.

– Освен това – продължи Тамара – има неща, които не можеш да изиграеш.

Преди Кал да успее да я попита какво има предвид, кракът му се спъна в един корен и той падна на колене. Обсебените заковаха рязко на място, а тези пред Джаспър се обърнаха и го спряха, като поставиха ръце на гърдите му.

Кал изпъшка и се завъртя в опит да се изправи. Един от обсебените го вдигна с лекотата, с която Кал можеше да вдигне котка. Бе унизително и – което бе още по-унизително – облекчаващо.

– Ще ви носим по пътя – каза обсебеният.

– Това не е добра идея – рече Кал. – Ами другите...

Един от обсебените сграбчи Тамара и я метна на рамо. Тя започна да се мята в хватката му.

– Кал! – извика в паника.

Двама изправиха Аарън на крака, а пети издигна ритащия и пищящ Джаспър във въздуха.

– Ще носим всички ви – заяви обсебеният на Кал, но това сякаш не успокои никого. – Ще се движим по-бързо по този начин.

Кал бе толкова изненадан, че не даде никакви заповеди дори когато обсебените от Хаоса ускориха крачка. Първо започнаха да скачат, а после и да бягат, като Пакостник ги следваше. Тичаха, тичаха... Изминаха такова разстояние, каквото Кал не можеше да си представи, че е способен да извърви.

Той очакваше, че отблизо обсебените ще вонят на гнило. Все пак се предполагаше, че са мъртви, съживени от магията на Хаоса. Но мирисът им напомняше повече на гъби. Не бе неприятен, просто странен.

На Аарън му бе неудобно. Тамара изглеждаше колкото развълнувана, толкова и ужасена. Но изражението на Джаспър бе неразгадаемо за Кал. Можеше да бъде уплашен, отчаян или да не изпитва нищо.

– Кал, какво правят те? – извика му Тамара, а Кал сви рамене.

– Носят ни. Опитват да помогнат.

– Това не ми харесва – рече Аарън и прозвуча като страдащ от морска болест.

Обсебените ускориха темпото още повече, пришпорвани от магията. Минаха покрай дървета, газеха изпадали листа, оставиха зад гърба си камъни и потоци, храсти и бурени. А после – също така рязко, както и бяха започнали – обсебените спряха.

Кал бе спуснат на крака върху пясъка на плажа. Лунният сърп над тях хвърли сребрист отблясък по водата.

Обсебените се събраха, а пътят между тях се стесни, докато вървяха към плажа. Кал чу океана и вълните. Три лодки бяха вързани за колове във водата и се клатеха с течението. Когато присви очи, успя да съзре земя в далечината, видима само защото прекъсваше лунното отражение.

– Островът на Злото? – попита Джаспър.

Кал изсумтя, защото се изненада, че Джаспър е казал нещо. Вероятно бе сериозен, прецени Кал, тъй като времето не му се струваше подходящо за шеги.

– Обсебени от Хаоса, как да мина от другата страна? –запита Кал.

След тези негови думи трима от обсебените потънаха в морето. Първо до глезени, после до кръста, след това до врата, а накрая изчезнаха напълно под водата.

– Чакайте! – извика Кал, но те си бяха отишли. Дали не ги бе убил? Можеха ли изобщо да умрат?

След миг бледи ръце се надигнаха от морето и развързаха въжетата, държащи лодките. След това, дърпани от невидими ръце, лодките заплаваха към брега. Обсебените се надигнаха от дълбините, а както винаги лицата им останаха безизразни.

– Хм – рече Аарън.

– Предполагам, че трябва да се качваме – каза Тамара и скочи в една от лодките. – Аарън, влизай в лодката с Кал!

– Че защо? – заинати се Джаспър.

Тамара погледна обсебените.

– Така макарът няма да се удави, преди Кал да ги спре.