Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Сега вече Кал се уплаши. Повече от всеки друг път.

Аарън приближи първата редица на вражеската армия. Вдигна ръка, а Хаосът се завъртя в дланта му като малък ураган. Той се стрелна напред...

Обсебените стигнаха Аарън. За миг го погълнаха и стомахът на Кал се сви. Видя Аарън, неподвижен и озадачен.

Обсебените го заобикаляха, без дори да го докосват, както водата в потока се разделя около някоя скала.

Минаха покрай Аарън и Кал чу учестеното дишане на Джаспър и Тамара. Обсебените вървяха към тях. Може би искаха да убият слабите, преди да стигнат до Аарън. Кал бе единственият въоръжен, макар да не знаеше дали Мири може да помогне. Запита се дали няма да умре в опит да защити Тамара, Джаспър и Аарън. Поне щеше да е героично. Може би щеше да докаже, че баща му бърка.

Обсебените го стигнаха. Аарън опита да си проправи път напред и да се приближи до приятелите си. Първият обсебен – огромният мъж с гривни на шипове – спря пред Кал.

Кал стисна дръжката на Мири. Поне щеше да падне в бой.

Обсебеният заговори. Гласът му прозвуча като скърцане на ръждясала панта.

– Господарю – рече той и спря въртящите си очи върху Кал, – чакахме те толкова дълго.

А после коленичи пред Кал. Това направи и следващият обсебен. И по-следващият. И това продължи, докато всички не коленичиха. Аарън остана прав сред тях и погледна невярващо към Кал.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

– Господарю – каза водачът на обсебените (или поне Кал предполагаше, че е такъв), – да убием ли макара за вас?

– Не – Кал бързо отвърна ужасен, – просто останете където сте. Стойте на място – добави той, сякаш говореше на Пакостник.

Никой от обсебените от Хаоса не мръдна. Аарън направи няколко крачки към Кал. Ботушите му стъпиха на боровите иглички. Проправи си внимателно път сред коленичилата армия.

– Какво става тук? – попита Джаспър. Кал усети ръка на рамото си. Завъртя се и видя, че е Тамара. Гледаше към обсебените, след което откъсна поглед от тях и го спря на Кал.

– Кажи ни какво означава това – настоя тя, – кажи ни какъв си ти за тях.

Беше в гласа ù. Дори да не знаеше отговора, подозираше го. Кал смяташе, че Тамара ще се ядоса, когато разбере. Но не беше ядосана. Изглеждаше невероятно тъжна, което бе по-лошо.

– Кал? – попита Аарън. Вече бе само на няколко крачки от него, но изглеждаше така, сякаш е безкрайно далеч. Озърташе се неспокоен и опитваше да не гледа към обсебените наоколо, останали на колене в очакване на нови заповеди.

Кал ги погледна. Някои от тях бяха млади, а други стари, но никой не бе под четиринайсет. Никой не бе по-млад от тях.

– Разсърди ми се, когато те излъгах – поклати глава Тамара, – не ни лъжи сега.

Настъпи ужасна пауза. Джаспър зяпаше, все още стиснал пръчката си (като че можеше да се защити с нея). Аарън обаче гледаше към Кал с надежда, сякаш очакваше той да оправи нещата. Това бе най-лошото.

– Аз... съм Врагът на Смъртта – рече Кал. Обсебените от Хаоса издадоха странен звук, подобен на тежка въздишка. Сториха го едновременно. Никой от тях не мръдна, но въпреки това бяха доказателство за ужасните думи на Кал. – Аз съм Константин Мадън. Или поне това, което е останало от него.

– Това е невъзможно – каза бавно Аарън, все едно смяташе, че Кал си е ударил главата прекалено силно. – Врагът на Смъртта е все още жив и воюва с нас!

– Не, това е майстор Джоузеф – отвърна Кал и продължи с разказа за това, което знаеше, но не искаше да разбира. – Врагът на Смъртта загинал по време на Студеното клане и вкарал душата си в тялото на бебе. – Той преглътна. – Това бебе съм аз. Душата ми е тази на Константин Мадън. Аз съм Константин.

– Значи си убил истинския Калъм Хънт и си заел мястото му – обвини го Джаспър. В дланта му се разпали пламък, който се плъзна по пръчката, докато не избухна на върха ù. Това вероятно бе най-добрата огнена магия, която Джаспър бе правил, но той почти не я забеляза. – Бързо. Трябва да го унищожим, преди той да унищожи всички ни и да убие макара . Аарън, трябва да бягаш!

Аарън остана точно където си беше и гледаше към Кал със смесица от неверие и тъга.

– Но това е невъзможно – изрече накрая той, – ти си най-добрият ми приятел.

Водачът на обсебените се изправи на крака. Другите повториха движенията му като армия от марионетки и тръгнаха към Джаспър, като обиколиха Кал, сякаш не беше там.

– Чакайте. Всички да спрат! – извика Кал.