Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Макар и изтощен, Кал не можа да накара мозъка си да спре да повтаря тези изображения отново и отново.

А веднага щом успя да ги изтика от ума си, други заеха мястото им. Неща, които не се бяха случили, но бяха възможни. Съкрушеното лице на Аарън при новината кой е Кал в действителност, яростта в погледа на Тамара, самодоволството на Джаспър, задето е бил прав за Кал през цялото време.

Накрая се предаде и излезе от колата. Лъчите на зората галеха тревата, а от далечината идваше птича песен. Аарън, Тамара и Пакостник ги нямаше, но Джаспър седеше на една стара маса за пикник. От пръстите му хвърчаха искри. Той подпали една шишарка и се загледа как изгаря.

– Трябваше да спиш – каза Джаспър.

– Зная, но исках да поговоря за нещо с теб, докато другите ги няма – отвърна Кал.

– Зад гърба на приятелите си? – присви очи Джаспър. – Това ще е интересно.

Кал седна на масата за пикник. Вятърът се бе усилил и навираше кичурите от косата му в очите.

– Когато стигнем целта на картата, се надявам баща ми да е там и Алкахестът още да е в него. Но трябва да говоря с него. Сам.

– За какво?

– Той би ме послушал, но не и ако смята, че група чираци ще го нападнат. Не желая Аарън да приближава, ако случайно баща ми наистина опита да го нарани. Искам с Тамара и Аарън да останете назад, поне докато не приключа разговора си.

– И защо ми казваш това? – попита Джаспър. Изглеждаше пълен с подозрения, но не и неубедим.

Кал не можеше да каже истината, че му е по-лесно да излъже него, отколкото приятелите си.

– Понеже на теб ти пука повече за Аарън, отколкото за мен.

– Вярно е – потвърди Джаспър. – Той е макар . А пък ти... – Той погледна любопитно към Кал. – Не знам ти какъв си.

– Ставаме двама – кимна Кал.

Преди Джаспър да отвърне каквото и да било, Тамара и Аарън се появиха измежду дърветата, а Пакостник тичаше весело до тях.

– Защо е толкова радостен? – попита Кал и стана от пейката.

– Изяде една катеричка – отвърна неодобрително Тамара.

Когато Кал тръгна към колата, се наведе и погали Пакостник по главата, след което му прошепна:

– Добро куче, с ловен инстинкт. Но ядем само катерици, не и хора, нали?

– Не е прекалено рано да изградим характера му – рече Аарън.

– Това смятах и аз – съгласи се Кал. Заедно с Тамара натикаха съпротивляващия се Пакостник на задната седалка. Джаспър и Тамара се качиха след него, а Аарън седна на мястото на навигатора.

В мига, в който се настаниха, вратите на колата се заключиха едновременно.

– Какво става? – попита Тамара. Опита да отвори вратата си, но не можа. Никоя от вратите не се помръдваше.

– Запали колата, Аарън!

Аарън се пресегна през Кал за жиците и опита да я запали. Нищо не се случи. Двигателят не запали. Пробва отново. Отново. Пот потече по гърба на Кал. Какво ставаше?

– Опитах да използвам метална магия, но вместо това искрите удариха ръката ми! – извика Джаспър.

– Явно има защитно заклинание – каза Тамара.

Нещо профуча пред прозореца. Кал извика и Аарън отскочи назад, като изпусна жиците. Два огромни въздушни елементала се появиха пред колата. Единият приличаше на шестокрак кон, но два пъти по-голям от нормалните коне. Другият напомняше бронтозавър с криле. И двата бяха оседлани и яхнати от магове – майстор Рокмапъл бе върху коня, а майстор Милагрос върху бронтозавъра.

– Яката загазихме – рече Джаспър.

Майстор Милагрос слезе от шестокракия кон и тръгна към колата. Вдигна ръце и разпери пръсти. От дланите му тръгнаха нишки метални жици. Те се увиха в предната част на колата, която бе запечатана за секунди.

Докато правеше металната магия, Милагрос погледна през прозореца към децата. Поклати неодобрително глава, но на Калъм му се стори, че намира цялата работа за смешна.

Тя се завъртя, без да каже и дума, и тръгна обратно към елементалите. След това подхвърли металното въже на Рокмапъл и се качи обратно на елементала си, като върза своето за седлото.

– Боже мой, трябва да се махаме оттук – каза Тамара.

Опита да отвори вратата, но колата вече се издигаше във въздуха като кошница под балон. Всички в нея извикаха, когато карти, празни кенчета и опаковки от вафли изхвръкнаха от жабката и поставките си и зашумоляха в колата.

– Какво правят? – опита се да надвика вятъра Кал.

– Връщат ни в Магистериума, какво мислиш? – извика в отговор Джаспър.

– Ще летим до Вирджиния? Някой нормален няма ли да забележи?

– Вероятно използват въздушна магия, за да скрият гледката – предположи Тамара. След това извика, когато колата се завъртя над гората отдолу. Кал видя километри зелена гора под себе си.