Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Да ни забавлява? – промърмори Кал под носа си.

– И аз съм твой приятел, идиот такъв! – изригна Джаспър. – А също и съм умен!

– Както и да е – каза Аарън в опит да спаси положението. – Ние сме отбор и ще върнем Алкахеста. Не пращайте други елементали подире ни.

– Други елементали подире ви? – майстор Руфъс прозвуча искрено объркан. – Какво имаш предвид, за Бога?

– Знаете какво имам предвид – отвърна Аарън с равния си глас, който използваше, когато е ядосан, но не искаше да го покаже. – Всички знаем. Аутомотонес едва не ни уби и дойде от Магистериума. Вие сте го пуснали, за да ни хване.

Сега вече майстор Руфъс изглеждаше шокиран.

– Това е някаква грешка. Аутомотонес е тук и е наш затворник. Така е от векове.

– Няма никаква грешка. Другите магове може да не са ви казали, понеже ние сме вашите чираци. Но е истина. Аутомотонес уби една жена и изгори къщата ù – обясни Тамара.

Гласът ù потрепера.

– Това са лъжи – заяви майстор Руфъс.

– Не лъжем – настоя Аарън, – но вероятно това означава, че ни имате точно толкова вяра, колкото и ние на вас.

– Значи са ви излъгали – продължи майстор Руфъс. – Не знам и все още не мога да разбера защо. Но е по-важно от всякога да се върнете в Магистериума. Това е единственото място, където мога да ви защитя.

– Няма да се върнем – изненадващо се обади Джаспър и се обърна към Кал: – Затвори телефона.

Кал се загледа в призрачния Руфъс.

– Не знам как.

– Земята! – извика Тамара. – Земята е обратното на въздуха!

– Ами да. Аз, ъъъ...

Кал се протегна и извади Мири от колана си. Металът имаше вълшебните свойства на земята.

– Съжалявам – каза той и заби ножа в призрачния Руфъс. Тамара изпищя. – Не съм го убил, нали? – попита Кал и погледна шокираните лица на останалите. Само Пакостник изглеждаше спокоен. Бе заспал отново.

– Не, просто повечето хора използват силата на земята, за да прекъснат връзката. Но това явно е прекалено за чудак като теб – отвърна Джаспър.

– Не съм чудак – възрази Кал и прибра ножа.

– Но си малко странен – отбеляза Аарън.

– А кой е изгубил защитния си камък? – настоя Кал. – Кой е забравил да го премести в новите си дрехи?

Тамара простена от раздразнение.

– Ето как са ни намерили маговете! Джаспър, ти си бил, нали?

Джаспър вдигна възмутено ръце.

– Значи за това е бил камъкът? Никой не ми е казвал!

– Сега не е моментът да се безпокоим за това – рече Аарън. – Направили сме няколко грешки. Важното е да се скрием от маговете доколкото можем.

Кал понечи да подкара колата по пътя, когато осъзна, че двигателят е изгаснал.

Аарън трябваше отново да увива жиците. Затаиха дъх, тъй като, ако автомобилът изгаснеше, нямаше какво друго превозно средство да ползват. След няколко мига обаче Аарън отново го подкара.

Тамара нямаше повече камъни, затова се редуваха да носят тези, които имат, така че маговете да не засекат правилния човек.

Кал кара през остатъка от деня и през нощта, като остави другите да спят на смени. Кал обаче не спа. При всяка почивка той пиеше още и още кафе, докато не се почувства така, все едно главата му ще се отвинти и ще падне.

Пейзажът се промени и стана по-планински. Въздухът захладня и боровите дръвчета заеха мястото на черниците и дряновете.

– Мога да покарам малко – предложи Тамара, когато излезе от една бензиностанция в Мейн. Зората се бе пукнала и Кал се хвана неведнъж, че шофира само с едно отворено око.

Аарън си беше взел кифла и вафла, които в момента превръщаше в странен захарен хотдог. Кал одобри това, а Джаспър ядеше бретцели и зяпаше.

– Не – отпи Кал от кафето си. Едното му око потръпна, но той не му обърна внимание. – Ще се справя.

Тамара сви рамене и даде указанията на Джаспър. Бе негов ред да бъде навигатор.

– Отказвам – заяви Джаспър и погледна внимателно Кал. – Трябва да поспиш. Иначе ще паднеш в някоя пропаст и всички ще умрем, задето си отказал да дремнеш. Така че си дремни!

– Ще навия будилник – предложи Тамара.

– А аз ще се разтъпча. Хайде, легни на задната седалка – рече Аарън.

След като стана дума, Кал наистина се почувства замаян.

– Хубаво, но само за двайсет минути – прозя се той. – Татко казваше, че това е идеалното време за дрямка.

– Аз ще разходя Пакостник едно хубаво – предложи Тамара. – До след малко!

Кал се покатери на задната седалка. Но като затвори очи, видя как тези на майстор Руфъс се ококорват, когато извади Мири и намушка образа му. Изражението му напомни на Кал за погледа на баща му точно преди да го забие с магия в стената.