Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Аарън се разсмя, когато я видя.

– Нещо не е наред с теб – каза той.

– Ти пък изглеждаш, като че отиваш на йога – отвърна Кал. Аарън бе избрал сиви панталони и риза със символа на ян и ин. Тамара си бе намерила черни дънки и дълга копринена туника, която може би някога е била рокля. Джаспър бе изровил отнякъде кафяви панталони, леко сако и тъмни очила.

Всичко това струваше двайсет долара, което накара Тамара да се намръщи, докато броеше. Джаспър се приведе покрай нея и се усмихна на жената с котешки очила по възможно най-чаровния начин.

– Бихте ли ни казали къде можем да намерим сандвичи? – попита той. – И интернет?

– „Битс и Байтс“, два блока надолу по централната улица – обясни тя и посочи изоставената от тях купчина кални зелени униформи. – Предполагам, че тези мога да ги изхвърля. Що за дрехи са това изобщо!

Кал погледна почти съжалително към дрехите. Униформите потвърждаваха, че те са ученици от Магистериума. Сега вече имаха само гривните.

– За карате. Затова се оцапахме. Играхме карате – отговори той.

– В калта – намеси се Аарън, който държеше на историята си.

Тамара ги изведе от магазина, дърпайки ги за ризите. Централната улица бе почти изоставена. Няколко коли минаваха в двете посоки, но никой не ги погледна.

– Карате в калта? – Тамара погледна мрачно към Аарън и Кал. – Не можете ли да измислите нещо по-добро?

Спря пред един банкомат.

– Трябва да изтегля малко пари.

– Могат да те проследят чрез картата. Сещаш се, по интернет – каза Джаспър.

– Полицията може, но не и Магистериумът – отвърна Аарън.

– Откъде знаеш?

– Трябва да рискуваме. Парите ни свършиха с изхарчването на тези двайсет долара, а ще ни трябват още за газ и храна – настоя Тамара.

Но ръката ù потрепера, когато взе парите и ги прибра в портфейла си.

„Битс и Байтс“ се оказа магазин за сандвичи, оборудван с компютри, на които можеш да си платиш за интернет. Цената бе долар на час.

Аарън отиде да си купи сандвичи, докато Кал се включи. Написа „дължина“ и „ширина“ в „Гугъл“, което го отведе до страница, изчисляваща и двете според адреса. Натисна бутона за търсене и въведе числата, които имаше. Сетне затаи дъх.

Картата бързо намери мястото, макар да нямаше адрес, свързан с него. Само думите: Монумент Айлънд, Харпсуел, Мейн. Според картата нямаше пътища и къщи. Съмняваше се да има и ферибот. Дори по-лошо. Когато написа посоките, компютърът му каза, че с кола пътят дотам е петнайсет часа. Петнайсет часа!

А Алистър имаше преднина. А ако вече бе там? А ако бе взел самолет?

За миг ужасна паника обхвана Кал. Екранът пред него премигна. Светлините потрепераха. Джаспър му се ухили.

– Може би някой е подранил с Портите на Контрола – каза той под носа си.

– Спокойно – рече Аарън и постави ръка върху рамото на Кал, за да го успокои. Кал се изправи, опитвайки да си поеме дъх.

– Трябва да...

– Какво? – попита Аарън и го погледна особено.

– Да принтирам посоките – довърши Кал.

След това тръгна към регистратурата.

– Имате ли принтер?

Момичето на касата кимна.

– Три долара на страница, ако обичате?

– Може ли? – обърна се Кал към Тамара.

– Това е необходим разход. Давай – въздъхна тя.

Кал принтира картата. Сега и тримата го гледаха особено.

– Нещо не е наред, нали? – настоя Аарън.

– В Мейн е. На петнайсет часа път с кола – отвърна Кал.

Аарън го погледна над сандвича си с шунка и сирене.

– Сериозно?

– Можеше и да е по-лошо – обади се Джаспър и изненада Кал. – Пак добре, че не е в Аляска.

Тамара се завъртя и погледна към Кал. Кафявите ù очи бяха много сериозни.

– Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

– Сигурен съм, че трябва – каза той.

Тя отхапа от сандвича си.

– Ами яжте тогава. Бая път ни остава до Мейн – рече тя.

Следобеда излязоха от колата и оставиха раниците най-отзад. Кал изведе Пакостник и му даде два сандвича с пилешко и после наклони бутилка вода така, че да може да пие от нея. Обсебеният вълк яде и пи с изненадваща изисканост.

Кал шофираше, Тамара му бе навигатор, а Джаспър и Аарън поставиха глави върху пухкавия гръб на Пакостник и задрямаха. Джаспър явно бе много уморен, за да спи върху обсебено от Хаоса животно. Така минаха цели часове.

– Знаеш, че могат да ни арестуват и за прекалено ниска скорост, нали? – попита Тамара. Топлата ù джинджифилова бира стоеше на поставка до нея. Разплиташе косите си и ги решеше на вятъра, идващ от отворения прозорец. Тамара почти винаги държеше косата си на плитки и Кал бе изненадан да види колко е дълга, черна и лъскава, стигаща до кръста.