Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Някой постави ръка върху рамото на Кал. Аарън го изправи на крака. Страховитото изражение бе изчезнало от лицето му, сега беше просто мрачен и гледаше как Аутомотонес надава последен вопъл, преди да изчезне в облак мрак, който се размаза във въздуха.

– Какво стана с него? – попита притичалият Джаспър. – Къде е сега? Мъртъв ли е?

Кал погледна назад към горящата сграда и съсипаните коли. Не му пукаше къде е отишъл Аутомотонес. Важното бе, че всички са в безопасност.

– В бездната е и няма да се върне – отговори Аарън с равен глас.

– Хайде, трябва да се отдалечим от пожара – каза Тамара.

Започнаха да си проправят път към хамбара. Пакостник тичаше пред тях. Въздухът се изпълни с дим, а сиянието на пламъците зад тях освети небето, като че беше ден.

– Това, което трябва да направим, е да се върнем в Магистериума – рече останалият без дъх Джаспър. – Да им покажем какво сме разбрали. Бащата на Кал е бил в директен контакт със слугите на Врага, забравихте ли? Ще им занесе Алкахеста. Трябва ни помощ.

– Няма да се върнем в Магистериума – заяви Аарън. Гласът му бе все така равен. Кал имаше чувството, че той сдържа това, което му е на сърце, и го стъпква. – Те пуснаха това нещо подире ни.

– Подир Алистър, имаш предвид – поправи го Тамара. – Нали не вярваш на онази старица?

– Вярвам ù.

– Тя няма причини да лъже – съгласи се Кал.

– Ако те не са го пратили, защо нападна госпожа Тисдейл? Защо нападна първо нас? Трябва да е получило инструкции да не ни наранява.

– Може би са решили, че ако не могат да ни върнат, по-добре е да сме мъртви, отколкото в ръцете на врага – каза Джаспър. Те всички го погледнаха изненадани. – Това е в стила на Асамблеята – сви рамене той.

– Мислех, че искаш да се върнеш – рече Кал.

– Искам, обаче вие сте се оплели като патета в кълчища – завъртя очи Джаспър към Кал, сякаш е идиот, изражение, което Кал познаваше твърде добре. – Колкото по-дълго време сме далеч, толкова по-убедени ще бъдат, че трябва да минимализират загубите си. Първо ще елиминират Аарън, после и нас като свидетели и това ще е просто трагедия. Ако Константин Мадън се добере до Аарън, може да го убие или да му промие мозъка. Навярно се боят от това. Може би ги е страх, че ако Аарън се присъедини към Константин, ще изгубят войната.

– Без Аарън ще изгубят войната! – извика Тамара. – Той е нашият макар !

Стигнаха хамбара. Лицето на Джаспър изглеждаше като изсечено от камък на трептящата светлина.

– Мисля, че не разбираш нищо от сметките им.

– Достатъчно – намеси се Кал и се обърна към останалите. – Вие се върнете в училище. Мисля, че мога да спра баща си, стига да го открия навреме. Трябва да говоря с него. Длъжен съм да опитам. Това обаче става прекалено опасно за вас.

Никога няма да разберат , помисли си той. Татко иска сина си обратно. Той смята, че ако даде Алкахеста на майстор Джоузеф, той ще може да ме оправи. Да ме направи отново Калъм Хънт. Но майстор Джоузеф лъже и се опитва да го подмами. Вероятно ще го убие веднага щом се добере до Алкахеста.

Кал обаче не можеше да им каже нищо от това.

„Никога не ще успееш да надбягаш Врага на Смъртта“.

– Няма начин – заяви Тамара и сви ръце над гърдите си. – Не е безопасно за теб, за никого от нас. Дори не знаеш накъде е тръгнал Алистър.

– Всъщност мисля, че знам – каза Кал и отвори вратата на хамбара, след което влезе с куцукане вътре. Останалите, дори Пакостник, зачакаха на прага, докато той не се върна с писмата на майстор Джоузеф. Когато го направи, вдигна едно на светлината.

– Под имената на майстор Джоузеф има номера – рече той. – Във всяко едно от писмата.

– Да, вероятно датата – предположи Джаспър.

– 45. 1661.67.2425 – прочете числата Кал.

– Това не е дата, освен може би на Марс – каза Тамара и приближи.

– Това са координатите – обясни Кал. – Дължина и ширина. Така татко програмираше GPS-а в колата. Съобщава ти как да откриеш нещо. Джоузеф казва на баща ми къде е.

– Значи знаем накъде отиваме. Само ни трябва нещо, в което да въведем координатите – обобщи Аарън.

– Тук – каза Тамара и взе телефона. След това докосна екрана, но той не се включи. – Ох! Батерията му е свършила!

– Компютър в интернет кафене ще свърши работа – сети се Кал и сгъсна писмата. – Но няма никакво „ние“. Сам ще се оправям.

– Знаеш, че няма да те оставим сам – отвърна Аарън и вдигна ръка, за да спре възраженията на Кал. – Виж, докато се върнем на училище, баща ти вече ще е стигнал при майстор Джоузеф. Може да няма време да правим каквото и да било дори да убедим маговете, че знаем какво приказваме.