Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Аарън и Тамара го последваха. Тамара призова огнена топка, която засия в ръката ù. Погледна назад към Джаспър и плитките ù се разлюляха.

– Хайде, Джаспър – извика Аарън. – Сега!

Джаспър освободи огнената стена и се затича към тях, а металният елементал тръгна подире им. Тамара хвърли своята огнена топка към устата на чудовището. Олюлявайки се, точно тогава Джаспър излизаше на двора с Кал.

Бе видимо изтощен от огнения щит, който бе издигнал. Направи няколко крачки по ливадата и се просна. Кал пристъпи към него, но не знаеше какво да стори. Нямаше как да носи Джаспър и да тича. И сам едва бягаше, без да носи друг човек.

Тамара изтича по ливадата, следвана от Аарън. Зад тях бе Аутомотонес, който махаше с лапи към пламъците около себе си. Огънят на Джаспър явно бе обхванал част от мебелите и сега завесите, а вероятно и стените горяха. Цялата селска къща се бе превърнала във факла.

– Джаспър! – Кал се протегна към ръката на Джаспър и опита да го изправи. Джаспър стана на крака и след това изкрещя от ужас. Кал се завъртя и видя металния елементал да се извисява над тях, закривайки лунния сърп. Ръцете му се протегнаха надолу, подобни на огромни рачешки щипци от блестящ метал. Щипци, които щяха да се сключат около Кал и Джаспър и да ги прережат на две половини.

Кал си спомни ужасната работилница от миналото лято, гнева, който бе изпитал, начина, по който бе погледнал към Алистър и просто го бе избутал. Сега опита да призове целия си запас от гняв, страх и ужас, които задържаше, и ги изблъска към Аутомотонес.

Изчадието полетя назад и нададе звук като от ръждясала кола, която бива смачквана. Шумът се превърна в гневно ръмжене и Аутомотонес се обърна към Тамара и Аарън. Аарън застана пред нея и вдигна ръка, но чудовището го изблъска, сякаш е досадна муха, и сграбчи Тамара, след което я вдигна във въздуха.

– Тамара! – възкликна Кал и се затича към елементала. И за миг забрави, че е ужасяващ, огромен и смъртоносен. В ума си видя как металните щипци се сключват около Тамара и я смазват в хватката си. Смътно осъзна, че Аарън също тича и крещи, че Тамара се мъчи да не изпищи, приклещена от създанието. Внезапно Аутомотонес получи спазъм и се спъна. Тамара се измъкна от хватката му и падна на тревата.

Елементалът започна да се гърчи и Кал видя, че Пакостник е скочил на гърба му. Ноктите и зъбите му, подсилени от магията на Хаоса, разкъсваха металната плът. Звукът от трошене на метал изпълни въздуха.

Съществото обаче се отърси и Пакостник изгуби равновесие. Краката му замахаха отчаяно във въздуха. За миг увисна на зъбите си, а после падна и полетя със скимтене към къщата, към пламъците.

Кал пренебрегна елементала и се съсредоточи върху вълка, призовавайки въздушна магия. Концентрира се около оформянето на мека вятърна възглавница, която да хване Пакостник. Смътно чу как елементалът скърца близо до него; смътно осъзна, че застрашава останалите заради домашния си любимец. Но не му пукаше.

Пакостник падна в магията на Кал като в мрежа и подскочи леко, разперил лапи и въртейки очи. Кал бавно свали вълка до земята, внимателно, внимателно...

И тогава елементалът го удари. Почувства се като отнесен от гигантска вълна. Чу как Тамара крещи името му. После полетя назад, като се удари в земята с такава сила, че шокът мина през цялото му тяло. Завъртя се, изплю пръст и трева, след което видя металния елементал да се извисява над него. Изглеждаше огромен колкото небето, скрито от туловището му. Кал опита да се изправи на нозе, но болният му крак поддаде и той падна обратно на тревата. Видя как Тамара тича към тях в далечината, като върти огнени въжета в ръцете си, но знаеше, че тя е прекалено далеч, за да пристигне навреме. Аутомотонес вече се спускаше към него, разтворил зъбатата си паст.

Кал заора с ръце в пръстта и се опита да стигне земната магия в нея, но нямаше време. Надуши мириса на метал и ръжда, когато елементалът отвори уста да го погълне.

– Спри!

Елементалът отметна глава назад. Кал се извърна и видя Аарън да седи зад него с протегната ръка. На дланта му сияеше облак маслена тъмнина, който се завихряше нагоре. Имаше такова изражение на лицето си, каквото Кал не помнеше да е виждал преди. Очите му грееха като въглени, а гримасата, разкривила лицето му, смущаващо приличаше на усмивка.

Масленият мрак излетя от ръката на Аарън и влетя право в гърлото на Аутомотонес. За миг нищо не се случи. После съществото започна да вибрира, а металът се заудря в метал. Кал зяпна. Елементалът изглеждаше, като че го смачкват с огромна невидима ръка. Металната му повърхност се всмука навътре. Отвори паст и Кал видя, че мазната тъмнина ври и кипи в него. Осъзна какво се случва. Елементалът се разпадаше навътре, всяка става, всеки винт, всяка плоча и всеки двигател потъваха в бездната, която Аарън бе метнал в гърлото му.