Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Лични неща. Записки на баща ми.

– Кал.

Това бе Тамара, застанала на прага на плевнята. Кал видя Джаспър зад нея.

– Баща ти е търсен за криминално престъпление. Няма лични неща.

– Тя е права. Всичко може да е важно – каза Аарън със съжаление.

– Хубаво – рече Кал. Искаше му се да е по-умен. Искаше му се той да се бе сетил за скривалището на баща си, а не Аарън, та да не се налага сега да споделя тези писма с останалите. – Но аз ще ги чета, а не някой друг.

Остави писмата под мишница и се покатери по стълбата. Аарън бе по петите му. Джаспър бе разбрал как работят газовите лампи и таванът бе осветен. Кал седна на едно от леглата, а останалите се покатериха на другите.

Бе му странно да види почерка на майстор Джоузеф. Бе тънък и разкривен. Подписваше всяко писмо с името, фамилията и инициала си по средата. Писмата бяха почти дузина, като първото бе пристигнало преди три месеца.

А вътре пишеше смущаващи неща.

Има начин и двамата да постигнем това, което желаем. Искаш да върна сина ти от света на мъртвите. Ние искаме да върнем Константин Мадън.

Ти не разбираш пълната мощ на Алкахеста. Винаги сме гледали в различни посоки, Алистър, но сега ти си този, който е изгубил прекалено много. Представи си как Сара се завръща при теб. Представи си как си връщаш всичко, което си изгубил.

Открадни Алкахеста и ни го върни. Тогава мъките ти ще престанат.

Във всичко това нямаше никакъв смисъл. Алистър щеше да използва Алкахеста, за да го убие, нали? Ако искаше да унищожи Врага на Смъртта.

Кал си спомни удивлението, изписано върху лицето на баща му, когато се удари в стената, чувството на ярост. А ако грешеше за Алистър? А ако Алистър не бе лъгал за това, че не иска да убива Кал?

Но ако Алистър искаше да се отърве от него и да си върне душата на истинския син, това бе също толкова лошо. Може би не желаеше да убие Кал, но това да върне душата му в Константин Мадън си звучеше направо като убийство.

– Какво? – Тамара се бе навела така до леглото, че едва не падна. – Кал, какво пише?

– Нищо – отвърна мрачно Кал, сви най-опасното писмо и го прибра в джоба си. – Как да отглеждаме бегонии.

– Лъжец – каза Джаспър обвинително и грабна едно от писмата на леглото. Започна да чете на глас и очите му се ококориха. – Чакай малко... тези наистина не са за бегониите.

Беше ужасно. Тамара и Аарън определено не му бяха повярвали, но предателството, изписано на лицата им, бе почти толкова ужасно, колкото и самодоволството на Джаспър. И по-лошото – те прочетоха всичко. Ред след ред безумици. За радост, нито едно от писмата не подсказа, че в него живее душата на Константин Мадън. Какво ли щяха да си помислят, ако намереха писмото в джоба му?

– Значи наистина има Алкахеста и смята да го даде на Врага? – Джаспър изглеждаше много уплашен. – Мислех, че е обвинен несправедливо.

– Виж това – рече Тамара. – Алистър явно се е съгласил, понеже майстор Джоузеф пише как ще се свърже с него и как ще се срещнат. Ще стане след два дни!

– Трябва да се върнем в Магистериума – заяви Аарън –и да кажем на някого. Кал, вярвах на това, което каза за баща си, но може би си бъркал.

– Не можем да рискуваме Алкахестът да попадне в ръцете на Врага – каза Тамара. – Аарън може да загине. Разбираш това, нали Кал?

Кал погледна към огъня, горящ в лампите. Дали напълно не бе пропуснал какво се случва с баща му? Бе решил, че той е добър човек, заел страната на Магистериума и майсторите, готов да спре Константин Мадън на всяка цена. Но сега изглеждаше, че баща му може и да е лош човек, застанал на страната на майстор Джоузеф, способен на всичко, за да върне душата на детето си. Това не бе толкова зле в дадена перспектива. Но ако Алистър вземеше решение да се присъедини към майстор Джоузеф, какво бе моралното задължение на Кал? Да го остави или да го спре?

Главата го заболя.

– Не искам нищо лошо да се случи на Аарън – каза Кал. Това бе единственото, в което бе сигурен. – Никога не съм го искал.

Аарън изглеждаше нещастен.

– Вижте, няма да стигнем доникъде тази нощ – рече той. – Късно е и всички сме уморени. Ако поспим час-два, ще измислим нещо на сутринта.

Погледнаха към двете легла. Всяко от тях бе достатъчно голямо да побере един възрастен и две деца.

– Взимам това – обяви Джаспър. Той посочи Тамара и Кал – и Аарън, защото ти си зловещ, а ти си момиче.

– Мога да спя на земята – предложи Аарън, загледан в изражението на Тамара.

– Това помага само на Джаспър – отвърна сърдито Тамара и отиде на лявото легло. – Всичко е наред, Кал, просто ще спим на завивките. Не се тревожи.