Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Сега от Кал се искаше просто да не катастрофира. Алистър го бе пускал да шофира преди старите коли, когато ги товареше, или да обикаля фермата, за да паркира някоя нова придобивка.

Но това не бе същото, като да шофираш сам.

Кал се изправи и нагласи шофьорската седалка, като така я издърпа напред, че обувките му да стигат педалите. Газ , каза си той. Спирачка .

След това оправи огледалата, както Алистър винаги постъпваше с всяка нова кола. Надяваше се да вдъхне доверие у Аарън, Тамара и дори Джаспър, че знае какво върши. Но познатите движения го накараха да се сети за баща си, при което го обзе чувство на паника и безпомощност.

Никога нямаше да бъде човекът, когото баща му обичаше. Този човек бе мъртъв.

– Да вървим – каза Джаспър и се качи на задната седалка. Тамара го последва. Очевидно бяха решили да оставят Пакостник за навигатор. – Дано знаеш какво правиш.

– Знам – увери Кал, пусна ръчната спирачка и насочи колата по пътя.

Автомобилът определено имаше нужда от ново окачване. Всяко друсване на пътя хвърляше децата във въздуха. Освен това харчеше газта много бързо и на Кал му стана ясно, че ще им се налага да спират няколко пъти за гориво.

На задната седалка Аарън заспа. Явно друсането не му пречеше. От време на време подскачаше, но така и не се събуди.

– Добре ли е? – попита Кал.

Тамара докосна челото на Аарън с опаката страна на китката си.

– Не знам. Не е трескав, но се е изпотил.

– Може би е похабил твърде много магия – предположи Джаспър. – Казват, че цената на бездната е висока.

Отне им двайсет минути да стигнат покрайнините на някакъв малък град. Кал зареди с газ, а Тамара и Джаспър платиха на бензиностанцията.

– Смятате ли, че продавачът е забелязал колко странно изглеждате? – попита Кал, когато се върнаха. Все пак носеха обгорени, кални дрехи, а и бяха деца на не повече от тринайсет, прекалено малки, за да шофират.

– Гледаше телевизия. Според мен не му пукаше за нищо друго, освен да си платим – сви рамене Джаспър.

– Да вървим – подкани ги Тамара и се качи на задната седалка до спящия Аарън, – преди да се сети за това.

Тамара използва картата, за да насочва Кал през града, докато не видяха затворен магазин за спортни стоки с огромен паркинг. Кал бавно и внимателно спря на свободното място. Аарън още спеше. Тамара се прозя.

– Може би трябва да го оставим да почива – каза тя.

– Аха – отвърна сънено Джаспър, – права си. Аз съм буден и нямам проблеми, но магията на Хаоса е изтощителна за макарите .

Кал завъртя очи, но и той бе уморен като останалите. Позволи си да дремне малко, като се приведе покрай таблото и опря глава в Пакостник. Когато се събуди, Аарън бе буден и Тамара го питаше добре ли е. Лимонена слънчева светлина се процеждаше през прозореца.

– Не знам – отвърна Аарън, – особено ми е. Замаян съм.

– Може би трябва да хапнеш – предложи Кал и се протегна.

Аарън се ухили, когато Джаспър и Тамара слязоха от колата.

– Звучи като добра идея.

– Стой тук, момче – рече Кал на Пакостник и го почеса зад ушите. – И да не лаеш. Ще ти взема сандвич.

Остави прозореца отворен, ако случайно на Пакостник му трябваше свеж въздух. Надяваше се никой да не се опита да открадне колата, най-вече заради безопасността на крадеца. Нямаше човек – дори да е крадец на коли, подготвен да срещне гнева на обсебен от Хаоса вълк.

По улицата имаше няколко магазина, включително такъв за дрехи втора употреба, който Тамара посочи ентусиазирано.

– Перфектно – каза тя, – можем да си вземем нови дрехи. Аарън, ако не се чувстваш готов...

– Ще се оправя – увери я той. Още изглеждаше изтощен, но успя да се ухили.

– Каквито и дрехи да носим, няма как да останем незабелязани с тази бричка – каза Джаспър, винаги готов да убие настроението.

– Можем да ù купим шал – предложи му Кал.

Магазинът бе пълен със стари и употребявани дрехи, а също и с безполезни джунджурии, които Кал разпозна от посещенията на баща му при антикварите. Една шевна машина бе преправена на касов апарат, зад който стоеше жена с къса бяла коса и пурпурни котешки очила.

Тя ги погледна и повдигна вежди.

– Какво е станало с вас, четиримата?

– Кални борби – обясни Аарън, но не звучеше много уверен.

Тя направи гримаса, сякаш не му вярва или просто е отвратена, че са в магазина ù, че цапат всичко с кал и пипат със саждените си пръсти. А може би и двете.

На Кал не му отне много време да намери перфектния костюм. Дънки като тези, които бе носил у дома, и морскосиня риза, на която пишеше „Аз не вярвам в магии“, освен това имаше и смачкана фея в долния десен ъгъл.