Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Той натисна малко повече газта и колата се разклати напред. Когато стрелката на скоростомера започна да се качва нагоре, автомобилът потрепера.

– Ох, май трябва да рискуваме с ченгетата – каза Тамара.

Той ù се усмихна, след което попита:

– Смяташ ли, че от Магистериума са изпратили онова чудовище подире ни?

– Не мисля, че майстор Руфъс би го направил – поколеба се Тамара, след което заговори бързо. – Но не съм сигурна за другите. Нещо не е както трябва. Кал, ако знаеш нещо, би ни казал, нали?

– Какво имаш предвид?

– Нищо – отсече тя. Пръстите ù отново сплетоха косата ù на една плитка.

Кал се съсредоточи върху пътя, линиите и разстоянието между останалите коли.

– Горивото е на свършване. Кога е следващата бензиностанция? – попита той.

– Кал – повтори Тамара. Сега играеше с гривната си. Искаше му се да се успокои. – Ако има тайна, която би искал да споделиш, няма да кажа на никого.

– Като за татко? – попита Кал и веднага съжали. Очите на Тамара се разшириха, а после се изпълниха с гняв.

– Знаеш защо го направих – рече тя. – Той опита да открадне Алкахеста! Застрашаваше Аарън! А нещата се оказаха дори по-лоши от очакваното. Нямал е добри намерения.

– Не всичко е свързано с Аарън – каза Кал, от което се почувства дори по-лошо. Аарън не бе виновен за това кой е. Кал се радваше, че той спи. Русата му коса почиваше върху козината на Пакостник.

– За какво е тогава, Кал? Подозирам, че знаеш – попита Тамара.

Гърлото на Кал се стегна. Не знаеше дали иска да се разкрещи на Тамара, или да си признае всичко, за да не го държи в себе си завинаги. Внезапно колата потрепера.

– Кал, намали! – извика Тамара.

– Намалил съм. Може би трябва да спра... – възрази той.

Внезапно и без предупреждение майстор Руфъс се появи на предната седалка между Кал и Тамара.

– Ученици – каза той с много недоволно изражение на лицето, – може ли да обясните какво правите?

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Кал и Тамара извикаха. Колата се разлюля, когато ръцете на Кал изпуснаха волана. Това накара Тамара да изкрещи още по-силно, а врявата събуди Джаспър и Аарън, които също се развикаха. Пакостник се разлая. Въпреки цялата шумотевица майстор Руфъс остана в центъра на колата. Изглеждаше подразнен и... прозрачен.Това бе върховният шок. Кал удари спирачки и колата спря по средата на пътя. Внезапно всички спряха да крещят. Майстор Руфъс обаче остана прозрачен.

– Мъртъв ли сте? – попита с треперещ глас Кал.

– Не е мъртъв – отвърна Джаспър, като дори успя да прозвучи надменен и подразнен, макар да бе видимо ужасен. – Обажда се от етерен телефон. Така изглежда в този край на връзката.

– О – Кал отбеляза мислено, че това, което винаги бе наричал торнадофон, всъщност си имаше друго име. Представи си как майстор Руфъс държи стъклената делва в скута си и гледа злобно.

– Значи сте някъде другаде, а не тук? – попита той Руфъс.

– Няма значение къде съм. Това, което има значение, е, че вие, деца, сте направили голяма пакост – каза майстор Руфъс – и заради това сте попаднали в голяма беда. Калъм Хънт, вече ходиш по тънък лед. Аарън Стюарт, ти си макар и имаш отговорности, а отговорностите включват отговорно поведение. А от теб, Тамара Раджави, очаквах повече.

– Майстор Руфъс – отвори уста Джаспър с най-подмазвачески тон, – трябва да знаете, че никога не бих...

– А що се отнася до теб, Джаспър де Уинтър – прекъсна го майстор Руфъс, – може и да съм бъркал за теб и да си по-интересен, отколкото предполагах. Но четиримата трябва да се върнете незабавно в Магистериума.

Джаспър изглеждаше ужасен, вероятно по няколко причини едновременно.

– Вие в Магистериума ли сте? – попита Кал.

Майстор Руфъс изглеждаше силно подразнен от въпроса.

– Там съм, Калъм. След като прекарах почти два дни да ви търся, един от вас явно е изгубил защитата си срещу следене. Виждам, че сте в някакво превозно средство. Спрете го, кажете ми къде сте и ще изпратя магове да ви приберат.

– Не мисля, че мога да го направя – отговори Калъм и сърцето му бясно затупка.

– И защо не? – веждите на майстор Руфъс потръпнаха от зле прикрито раздразнение.

Кал се поколеба.

– Защото сме на мисия – обясни бързо Тамара. – Ще си върнем Алкахеста.

– Аз съм макар – рече Аарън, – трябва да защитавам хората, а не обратното, да съм им в тежест. Казаха ми, че не мога да успея сам, затова Кал е тук, за да ми бъде противотежест. Тамара е тук, понеже е умна и изобретателна. А Джаспър е...