Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Във филмите хората се правят, че им е лошо, за да ги пуснат тъмничарите им – каза Аарън. – Може би някой от нас ще опита да повърне или да започне да плюе пяна от устата си.

– Все едно сме бесни? – попита Кал.

– Нямаме време да спорим – каза Тамара и бръкна в чантичката си, очевидно изпаднала в паника. Измъкна малка бутилка течен сапун. – Имам сапун за миене. Бързо, Джаспър, изпий го и ще почнеш да плюеш пяна.

– Изключено – отсече Джаспър. – Аз съм де Уинтър. Моят род не се пени!

Аарън погледна към въздушните елементали, които теглеха колата като шейна, като че преосмисляше собствения си план.

– Не съм убеден, че ще ни чуят дори да извикаме.

– Я чакай малко – завъртя се Кал на седалката. – Цял живот съм гледал как татко работи по колите. Знаете ли кое пада лесно? Подът. Погледнете надолу. Ръждясал е, нали? Трябва само да го изритаме.

За миг го загледаха втрещени. После Тамара започна да рита пода. Пакостник се метна на седалката и изскимтя, когато Аарън прескочи седалката на навигатора, за да помогне. След три ритника ботушът му продупчи пода.

– Става! – възкликна Джаспър, най-вече от изненада.

Още няколко ритника и успяха да свалят пода на колата. Тамара погледна първо към Кал, а после и към Аарън.

– Готови ли сте? – попита тя.

– Пакостник е с мен – отвърна Кал.

– А кой е с мен? – попита Джаспър. Кал не му обърна внимание, хвана вълка и раницата си и скочи в празнотата под колата си. В следващия миг му се стори, че вижда как Аарън изблъсква Джаспър през дупката. После Аарън се появи, падайки във въздуха.

Кал използва въздуха, за да запреде невидима вълшебна мрежа около и под себе си. Падането му се забави, а Пакостник спря да лае, докато не се спуснаха плавно към дърветата надолу. Кал се удари в земята гърбом, но не силно. Пусна Пакостник, който се завъртя на крака и облещи очи. Кал не бе сигурен къде са и се прокле наум, че в паниката е забравил картата. После обаче осъзна, че нямаше да може да намери мястото им. Дори да разполагаха с нея, щеше да е безполезна.

Пакостник изскимтя зад него и погледна към небето, сякаш имаше риск всеки момент да полети отново. Излая, когато Тамара се спусна грациозно. Тъмната ù плитка се носеше над главата ù. Тя стъпи на един паднал клон, ухилена до ушите.

– Това бе невероятно – каза тя. – Винаги съм смятала, че харесвам най-много огнената магия, но въздухът...

БАМ!

Джаспър се удари в купчина борови иглички. След миг Аарън се приземи до него със скръстени ръце и гневно изражение на лицето.

– Остави ме да падна – изпъшка Джаспър.

– Не съм! – опита да се защити Аарън. – Каза, че може да се справи сам! Каза, че ще е добре!

– На мен ми изглежда добре – обади се Кал. Тамара го изгледа кръвнишки и изтича до Джаспър, който опита да се изправи.

– Ох – простена той и отново падна, – ох, ох, ох.

Тамара се приведе над Джаспър, който реши да се възползва от вниманието.

– Болката – рече той. – Агонията.

– Аарън, имаш ли аптечка в раницата? – попита Тамара.

– Да, но я забравих – отвърна Аарън и погледна към небето. – Колко време ще мине, преди да се усетят, че теглят празна кола?

– Вероятно не много – рече Тамара. – Трябва да се скрием.

– Да – потвърди Аарън. – Тамара, Джаспър, отдръпнете се. – Той протегна ръка и хвана Кал за китката. – Кал, остани.

Озадачен, Кал остана, а Тамара, Джаспър и Пакостник се отдалечиха на няколко крачки. Аарън изглеждаше изтощен, а Кал подозираше, че всички са така. Ефектите от употребата на въздушна магия започнаха да го застигат със спадането на адреналина, който му помагаше да върви напред. Една двайсетминутна дрямка нямаше да помогне. Чувстваше се, все едно ще рухне.

Аарън си пое дълбоко въздух и вдигна ръката, която не държеше китката на Кал. Пръстите му заблестяха с тъмен блясък. Мракът се плъзна като киселина по земята и я разтвори.

Кал почувства дърпането, което означаваше, че Аарън тегли от него, за да накара Хаоса да работи. Очите му бяха затворени, а пръстите му се вкопчиха в кожата на Кал.

– Аарън? – попита Кал, но Аарън не реагира. Пръстта се завихри като водовъртеж под краката им. Бе трудно да види какво става, но силата разтърси земята. Тамара се хвана за Джаспър, за да не падне.

– Аарън! – за пръв път Кал си представи как бе загинал Джерико, братът на Врага. Константин вероятно бе използвал толкова много от магията си, че бе забравил за брат си, докато не бе станало прекалено късно.

Аарън отскубна хватка от ръката на Кал. Беше се задъхал. Пръстта на обезпокоената земя започна да се утаява, а Кал и останалите видяха, че Аарън е откъснал парче земя и е образувал дупка, скрита от близката зеленясала скала.