Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Кал погледна към Аарън. Аарън не се усмихваше. Той имаше странно, объркано изражение на лицето, все едно се чудеше дали не прави ужасна грешка, като скрива истината за Кал.

Но може би не мислеше за това. Може би беше прекалено уморен и не мислеше за нищо.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

След това нещата се случиха доста бързо. Алистър бе изпроводен от майстор Руфъс да спи в една свободна стая на майстор. Децата бяха отпратени в общите помещения да се изкъпят и да си починат, което означаваше, че Кал е (а) отделен от Джаспър и (б) е заедно с Пакостник. И двете бяха приятни неща.

Почти веднага след като Кал, Тамара и Аарън се бяха проснали на диваните и столовете изтощени, пристигна Алекс Страйк, който носеше храна от трапезарията: дървени чинии и купи, пълни с различни видове гъби, лишеи и пудинг от грудки. Някои от тях имаха вкус на начоси[7], но имаше и от лилавата храна, която според Тамара напомняше солен карамел, а също и от гъбата с вкус на панирани пилешки хапки.

След като се засити, Кал закуцука до леглото си и се просна изтощен. Не сънуваше или поне не запомни сънищата си.

Когато се събуди на следващия ден, осъзна, че чаршафите му са изцапани с пушек и прах. Не можеше да си спомни последния път, когато се е къпал наистина, затова реши бързо да го стори, преди майстор Руфъс да го огледа като хората и да го бухне в някой от солените басейни на Магистериума.

Той погледна надолу към Пакостник и осъзна, че вълкът е в дори по-лоша форма. Козината на Пакостник бе станала съвсем различна на цвят заради мръсотията.

Банята бе пещера в главния коридор и се споделяше от две различни групи чираци. Имаше три големи зали, една с тоалетни, една с умивалници и огледала и една с топли басейни, които бълбукаха нежно, а също и с потоци вода, които те заливаха като топъл дъжд, ако застанеш на правилното място. Скални стени хитро разделяха отделните бани, така че много хора можеха да се къпят едновременно, без да се виждат голи.

Кал отиде до единия басейн, окачи хавлията си на закачалка, свали обикновените си мръсни дрехи, с които бе заспал, и се качи горе. Водата бе толкова гореща, че в началото му бе неудобно, но после мускулите му се отпуснаха. Беше невероятно.

Дори кракът му бе добре.

– Ела – каза той на Пакостник.

Вълкът се поколеба и подуши въздуха. После предпазливо близна водата. Някога Кал щеше да се подразни от това, но сега се радваше, че Пакостник не прави автоматично каквото си поиска.

– Кал? – чу някой да казва. Беше глас, който идваше от другата страна на каменната стена на банята му. Познат момичешки глас.

– Тамара? – почти изписука той. – Къпя се!

– Знам – каза тя, – но няма никого другиго тук, а ние трябва да поговорим.

– Не знам дали знаеш, но повечето хора се къпят без дрехи – отвърна той.

– Но аз съм от другата страна на стената! – възкликна тя подразнена. – Освен това тук е много влажно и прическата ми се разваля. Не може ли просто да поговорим?

Кал приглади собствената си мокра черна коса, отмятайки кичурите от лицето си.

– Ами добре, говори.

– Ти ме нарече лъжкиня – каза тя и болката в гласа ù не можеше да се сбърка.

Кал потръпна и Пакостник го погледна строго.

– Знам – рече той.

– После се оказа, че ти си още по-голям лъжец – продължи тя. – Излъга за всичко.

– За да защитя татко!

– За да защитиш себе си – сопна се тя. – Можеше да ни кажеш, че си Врагът.

– Млъкни, Тамара.

– Кал, не искам да го казвам, но в банята няма други хора, които да ни подслушват. Само аз и ти сме.

– Аз не съм Врагът на Смъртта – отсече Кал и погледна към отражението във водата. Черна коса, сиви очи. Беше си Калъм Хънт.

Но все пак...

– Можеше да споделиш с нас истината за това, което ти е казал майстор Джоузеф, а не го направи.

– Не исках да ме намразиш – обясни Кал. – Ти си най-добрата ми приятелка.

– Пак излъга – изсумтя Тамара. – Аарън е най-добрият ти приятел.

– Но ти си най-добрата ми приятелка – настоя Кал. – Не исках да ме мразите. Имах нужда и от двама ви.

Когато Тамара проговори отново, звучеше по-малко ядосана.

– Държах само да ти кажа, че не желая да се лъжем отново.

– А може ли да лъжем други хора? – попита Кал и погледна към Пакостник, който размърда уши.

– Ако е важно – рече Тамара, – но не и един другиго. Трябва да си казваме истината. Става ли?

– Става – съгласи се Кал и Пакостник излая.