Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Това накара Аарън да се усмихне криво.

– Искам, я!

– Чудесно – кимна майстор Руфъс. – Ще работим по упражнения за противотежест. Всичките. Земя, въздух, огън и вода. Аарън, искам да овладееш всички тях, преди да използваш Кал като своя противотежест.

– За да не го нараня – каза Аарън.

– За да не го убиеш – предупреди майстор Руфъс.

– Няма – рече Тамара на Аарън. Кал се намръщи, като се запита колко ли близки бяха станали двамата през лятото и дали това не бе още една причина, за която не му бе споменал, Аарън да остане в дома ù.

Тамара погледна Кал особено. Изражението ù бе странно напрегнато.

– Няма да позволя нещо лошо да ти се случи.

– Сигурен съм, че никой не би помислил, че ще нараниш приятеля си нарочно – рече майстор Руфъс и погледна към Кал. – Но трябва така да направим, че никой от вас да не нарани другия случайно!

Кал въздъхна. Точно това искаше да научи. Как да не наранява другите. Дори случайно.

Аарън обаче изглеждаше ужасен.

– Не може ли да нямам противотежест, щом рискът е смъртоносен?

Майстор Руфъс го погледна с нещо, подобно на съжаление.

– Магията на Хаоса изтощава всеки макар . Не е лесно да разбереш кога се претоварваш. Нуждаеш се от противотежест заради собствената си безопасност. Ще е по-добре, ако никога обаче не го използваш.

Кал опита да се усмихне окуражаващо на Аарън, но Аарън дори не гледаше към него.

Майстор Руфъс продължи с плана на занятията. Щяха да ходят на мисии в гората около Магистериума и да изпълняват дребни задачи: да местят пътя на потоците, да гасят пламъци, да наблюдават околностите, да носят предмети за допълнителни изследвания. В някои от мисиите щяха да бъдат придружавани от други чираци. Накрая всички ученици от Медната година щяха заедно да преследват бегълци елементали.

Кал се замисли какво ли ще е да са на лагер под звездите с Тамара, Аарън и Пакостник. Звучеше страхотно. Щяха да си правят сандвичи – или поне да пекат лишеи – и да си разказват приказки за призраци. И така до края на Медната година и началото на лятото щяха да се преструват, че останалата част от света и очакванията му към тях не съществуват.

Същата нощ Кал бе на път към Портата на Мисиите с Пакостник, когато Селия го пресрещна. Тя бе сменила униформата, която носеха за часовете, с широка розова поличка и блуза на зелени и розови ивици.

– Към галерията ли отиваш? – попита тя, леко задъхвайки се. – Може да идем заедно?

Обикновено той не отказваше покана, свързана с топлите басейни, газираните напитки и филмите в галерията, но сега не бе сигурен, че иска да е край толкова много хора.

– Исках да изведа Пакостник.

– Ще дойда с теб – рече и се усмихна, сякаш наистина смяташе, че да стои навън, в пълния с комари мрак, бе толкова забавно, колкото беше и в галерията. След това се наведе и погали Пакостник по главата.

– Ами добре – отвърна Кал, неспособен да скрие изненадата си, – страхотно!

Излязоха навън и загледаха как Пакостник души различните бурени. Светулките осветяваха въздуха като огнени искри.

– Гуенда също има домашен любимец тази година – вметна внезапно Селия. – Пухка. Каза, че щом хората могат да гледат вълци, едно порче не би трябвало да е проблем. Порчето дори не е обсебено от Хаоса. Джаспър обаче има алергия, така че не знам дали ще може да задържи Пухка, каквото и да казва.

Кал се ухили. Всичко, което Джаспър не харесваше, бе добро за останалия свят.

– Вече харесвам Пухка.

Оказа се, че Селия е склад за информация. Сподели с Кал кой чирак има странно акне, кой – пещерни въшки, кои ученици от Желязната година са се подмокрили. Селия знаеше, че Алекс и Кимия са скъсали и че Алекс се цупи. Освен това смяташе, че Раф е измамник.

– Преписва на контролни? – обърка се Кал.

– Не – разсмя се Селия, – но целуна едно момиче по устата, след като каза на друга, че я харесва. Сюзан ДеВил лъже на контролните. Пише отговорите на ръката си с невидимо мастило и после го оцветява в лилаво с магия.

– Знаеш всичко – смая се Кал. Нямаше представа, че чираците си споделят кого харесват. – Ами Джаспър? Кажи ми нещо лошо за него!

– Джаспър е готин! – погледна го обвинително тя. – Не знам нищо лошо за него.

Кал въздъхна разочарован точно когато Пакостник се върна при тях с огромен, покрит с листа клон в устата. Постави го в краката на Кал и размаха опашка, все едно е донесъл обикновена пръчка, която очакваше Кал да хвърли.