Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Моля ви. Накарайте го да се махне – прошепна той.

Майстор Руфъс кимна и се обърна да напусне библиотеката. Кал погледна към Аарън и Тамара. И двамата се бяха привели над масата. Лицата им бяха позеленели от лампите. Гледаха го разтревожено. Помисли да се върне при тях, но не искаше да отговаря на въпросите им.

Вместо това се обърна и излезе от библиотеката с всичката бързина, която кракът му разрешаваше.

ГЛАВА ШЕСТА

Кал се разхождаше из коридорите на Магистериума, тръгнал надолу към прохладните езера и реки, които минаваха през пещерите. Накрая спря до едно, свали ботушите си и потопи крака в мътната вода. Отново се запита дали е добър човек. Винаги бе смятал, че е нормален, че е като останалите хора. Не отвратителен, но не и страхотен. Обикновен.

Не убиец.

Константин Мадън обаче беше убиец. Зъл луд, който бе създал чудовища и се бе опитал да измами смъртта. А Кал бе Константин. Това означаваше ли, че носи отговорност за деянията му, въпреки че не си ги спомня? Сега Кал бе позволил Аарън да се тревожи за заплаха, която дори не съществуваше, понеже бе егоист. Ритна водата, като опръска стената и изгони бледите, слепи риби, скупчени около пръстите на краката му.

Точно тогава един гущер падна от тавана върху камъка до Кал.

– Ох! – извика Кал и стана на крака. – Какво търсиш тук?

– Тук си живея – отвърна Уорън и облиза окото си – и те наблюдавам.

Прозвуча зловещо.

Кал въздъхна. Последния път, когато бе видял гущера, Уорън отведе Кал, Тамара и Аарън в залата на един от погълнатите – маг, използвал толкова много огнена магия, че бе станал елементал. Предупреждението на погълнатия отекна в ушите на Кал: Един от вас ще се провали. Един ще загине. А трети е вече мъртъв.

Сега Кал знаеше кой е. Калъм Хънт бе вече мъртъв.

– Махни се – предупреди той гущера – или ще те удавя в реката.

Уорън го изгледа странно, преди да избяга по стената.

– Не само аз те наблюдавам – изсъска той, преди да потъне в мрака.

Кал въздъхна, взе ботушите си и тръгна бос обратно към покоите. Когато пристигна, легна на едно от канапетата и се загледа в камината. Мъчеше се да не мисли за нищо ужасно, докато Тамара и Аарън не се върнаха, следвани от Пакостник. Аарън носеше голяма чиния лишеи.

Въпреки всичко стомахът на Кал изкъркори при миризмата на панирано пиле, която идваше от зелената маса.

– Не дойде на вечеря – каза Тамара. – Раф и Кай ти пращат поздрави.

– Всичко наред ли е? – попита Аарън.

– Да – отвърна Кал и бодна с вилицата голямо количество лишеи, добавяйки още една лъжа в растящия списък от постъпки на черен лорд.

Уроците започнаха на следващата сутрин. За пръв път им бяха отделили класна стая. Или класна пещера , помисли си той. Бе голяма зала с неравни каменни стени и кръгла падина в центъра. В кръга имаше пейка, на която можеха да седнат за уроците. Имаше също и басейн за упражнения по водна магия и противотежест на огъня. Видя и яма с овъглена прах. А и – вероятно заради Аарън – метален пиедестал, на който бе поставен лъскав черен камък, символ на бездната.

Аарън, Тамара и Кал седнаха на пейката, а майстор Руфъс излезе от стената. Той махна с ръка и от пръстите му полетяха искри, които изписаха букви върху камъка.

– Миналата година минахте през Портата на Контрола и овладяхте магията си. Това е първата стъпка, за да станете истински магове. Тази година започваме работа по контрола ви над самите елементи.

Започна да върви напред-назад. Руфъс често го правеше, когато е замислен.

– Някои майстори, които имат маг на Хаоса в групата си, го отделят от останалите ученици. Обучават го лично. Вярват, че в противен случай магът на Хаоса ще развали дисциплината в групата.

– Какво? – попита Аарън.

– Аз няма да го направя – намръщи се Руфъс. Кал се запита какво ли му е на него, майстора, оказал се с макар сред чираците. Повечето му колеги биха убили за такъв шанс, но той не бе като тях. Бе обучил Константин Мадън, а там нещата се бяха объркали.

Може би не му се рискуваше повече.

– Аарън остава с групата. Доколкото разбрах, Кал ще ти е противотежест?

Аарън погледна към Кал, все едно очакваше той да откаже сделката.

– Аха – каза Кал, – имам предвид, ако още го иска.